— Аа, не — възрази Двуцветко, както винаги, готов да просвещава другите. — Това, дето си окачиш шапката, се казва закачалка. Дом е…
— Ще ида само да се погрижа за придвижването ви — разбърза се продавачът, когато Бетан влезе. Той профуча край нея.
Двуцветко го последва.
От другата страна на завесата имаше стая с малко легло, доста занемарена печка и трикрака масичка. В следващия момент продавачът направи нещо с масичката, чу се шум като от коркова тапа, която неохотно отпушва бутилка, и в стаята се настани от стена до стена една вселена.
— Не се бой — успокои го продавачът, когато край тях започнаха да минават рояци звезди.
— Не се боя — възкликна Двуцветко с блеснали очи.
— Така ли? — леко се подразни продавачът. — Както и да е, това са само изображения, които се генерират от магазина, не са действителни.
— И можеш да отидеш, където си поискаш, а?
— А, не — отвърна продавачът, дълбоко потресен. — Вградени са най-различни предпазители против провал, в края на краищата, няма смисъл да се ходи, където наличният доход на глава от населението е недостатъчен. А разбира се, трябва да има и подходяща стена. А, ето, това е вашата вселена. Твърде миниатюрна, винаги си го мисля. Нещо като вселенчица…
Ето го космическият мрак, звездният безброй, блещукащ като диамантен прах, или, както биха казали някои хора, като огромни кълба експлоадиращ водород много далеч от нас. Но, разбира се, някои хора бърборят какво ли не.
Една сянка започва да заличава далечния блясък и тя е по-черна от самия космос.
Оттук тя изглежда също така много по-голяма, защото космосът в действителност не е голям, той просто е място, кьдето можеш да бъдеш голям. Планетите са големи, но те са замислени големи и не е кой знае какво постижение размерът ти да отговаря на нормата.
Но този силует, който засенчва небето като Божията стъпка, не е планета.
Това е костенурка, дълга десет хиляди мили от надупчената от кратери глава до бронираната си опашка.
А Великият АТуин наистина е огромен.
Грамадни лапи тежко се повдигат и свалят, вплитайки космоса в странни фигури. Светът на Диска се плъзга по небето като кралска ладия. Но дори Великият АТуин се бъхти сега, когато напуска свободните дълбини на космоса и се готви да се пребори с мъчителното напрежение на слънчевите плитчини. Магията е по-слаба тук, в периферията на светлината. Още много дни ще минат в това пътешествие и постепенно светът на Диска ще бъде унищожен под натиска на реалността.
Великият АТуин знае това, но Великият АТуин си спомня, че вече е правил това, преди много хиляди години.
Очите на астроземноводното, блеснали в червено от светлината на звездата джудже, не са устремени към нея, а към малко късче пространство до нея…
— Да, но къде сме? — попита Двуцветко. Продавачът, наведен над масичката си, само вдигна рамене.
— Не мисля, че сме някъде — отвърна. — Сега сме в котангециална несъответственост, мисля. Може и да греша. Магазинът обикновено знае какво прави.
— Искаш да кажеш, че ти не знаеш?
— Поотбирам и аз от нещичко — Продавачът издуха носа си. — Понякога се приземявам в свят, където разбират от тия неща.
Той обърна към Двуцветко малките си тъжни очички.
— Имаш вид на добър човек, господине. На теб мога да кажа.
— Какво да ми кажеш?
— Не е живот моето, видите ли, в този Магазин. Без да спра, винаги в движение, без да затварям.
— Защо не спреш тогава?
— Ами това е то, господине, видиш ли… не мога. Прокълнат съм аз, така е. Ужасно нещо. — Той отново си издуха носа.
— Прокълнат си да стопанисваш магазина?
— Завинаги, господине, завинаги. И никога да не затварям! Стотина години! Направи го един магьосник, нали разбираш? Аз сторих нещо ужасно.
— В магазин ли? — попита Двуцветко.
— О, да. Не мога да си спомня какво точно му трябваше, но когато ме помоли за него, аз … аз издадох един такъв звук с уста, като всмукване, нали се сещаш, като свирукане, само че навътре? — Той го демонстрира.
Двуцветко се навъси, но той бе добър по душа и винаги готов да прости.
— Разбирам — бавно рече. — Даже и да е така …
— Това не е всичко.
— О!
— Казах му, че тази стока не се търси!
— След като направи всмукващият звук?
— Да. Вероятно съм се и ухилил.
— О, боже. Не си го нарекъл „ваша милост“, предполагам?
— Може… може и да съм го рекъл.
— Хъм.
— Има и още нещо.
— Да. Казах му, че би могъл да направи поръчка и да се върне да го получи на следващия ден.
— Това не звучи чак толкова зле — успокои го Двуцветко, който единствен в мултивселената позволяваше на магазините да поръчват неща за негова сметка и изобщо нямаше нищо против да плаща на магазинерите големи суми за неудобството, причинено им от престоя на една-две стоки в складовете им, нерядко само за няколко часа.