— Видях как мръдна — каза един от тях.
— Ако не пипаме книгата, сме в безопасност — успокои ги Траймън. Измъкна от колана си свитък хартия и го разви.
— Донесете тук факлата — заповяда, — и тази цигара да се изгаси!
Почака да избухне гневно нечия накърнена гордост. Нищо не последва. Вместо това, провинилият се маг измъкна фаса от устата си с треперещи пръсти и го стъпка на пода.
Траймън изпадна в екстаз. Значи, помисли си той, правят, каквото им кажа. Може би само сега — но само сега ми е достатъчно.
Той се взря в криволиците, изписани от отдавна умрял магьосник.
— Така — рече, — да видим: „Усмирит Его, Създанието — Хранител…“
Тълпата прииждаше по един от мостовете, свързващи Морпорк с Анкх. Под нея реката, разплута в по-добри времена, сега бе само една тънка димяща струйка.
Мостът се разтресе под краката им доста повече от обикновено. По калните останки на реката пробягнаха странни малки вълнички. От покрива на една от околните къщи паднаха няколко керемиди.
— Какво беше това? — попита Двуцветко. Бетан погледна назад и изпищя.
Звездата изгряваше. Докато собственото слънце на Диска припкаше за да се скрие зад безопасния хоризонт, огромното подпухнало кълбо на звездата бавно се изкачваше по небето и не след дълго то цялото се намираше на няколко градуса над ръба на света.
Издърпаха Ринсуинд в безопасността на един вход. Тълпата почти не ги забелязваше, хората продължаваха да тичат, ужасени като леминги.
— По звездата има петна — забеляза Двуцветко.
— Не — каза Ринсуинд. — Това са… неща. Неща, които се въртят около звездата. Тъй както слънцето се върти около Диска. Но те са близко до нея, защото, защото… — той спря. — Почти знам защо!
— Какво знаеш?
— Трябва да се отърва от тази Магия!
— Накъде е Университета? — попита Бетан.
— Натам! — Ринсуинд посочи надолу по улицата.
— Сигурно е много популярен. Това е мястото, където отиват всички.
— Защо ли? — почуди се Двуцветко.
— Някак си — почна Ринсуинд, — не ми се вярва, че отиват да се запишат за вечерни занятия.
Фактически Невидимият Университет бе обсаден, или поне онези части от него, които се подаваха в обичайните всекидневни измерения, бяха обсадени, Тълпите пред портите му предявяваха общо взето едно от следните две искания. Те настояваха или а) магьосниците да спрат да се туткат и да ги отърват от звездата, или (и това искане се ползваше с подкрепата на звездните хора) б) да прекратят всякакви магии и да се самоубият при добра организация, като с това избавят Диска от проклятието на магията и предотвратят ужаса на небесната заплаха.
Магьосниците от другата страна на стената нямаха ни най-малко понятие как да извършат а) и никакви намерение да направят б), и много от тях в същност бяха избрали б), което общо казано се състоеше в офейкване през тайни странични врати и измъкване на пръсти възможно най-бързо, ако не и по-бързо.
Малкото надеждна магия, все още в наличност в Университета се използваше, за да се държат здраво затворени големите порти. Магьосниците научаваха на дело, че макар портите заключващи се с магия да са много хубави и внушителни, на строителите би трябвало да им дойде наум да включат някакъв вид подсилващ авариен механизъм, като например две най-обикновени скромни дебели железни резета.
На площада пред портите горяха няколко големи огньове, повече за ефект, отколкото за нещо друго, тъй като топлината на звездата бе изгаряща.
— Но все още се виждат звездите — отбеляза Двуцветко, — другите звезди, искам да кажа, Малките. На фона на тъмното небе.
Ринсуинд не му обърна внимание. Той гледаше към портите. Група звездни хора и граждани се опитваха да ги разрушат.
— Безнадеждно е — каза Бетан. — Никога няма да можем да влезем. Къде отиваш?
— На разходка — отвърна Ринсуинд. Той решително се бе запътил надолу по една странична уличка.
Тук имаше един-двама неорганизирани бунтовници, заети главно с разбиване на магазини. Ринсуинд не им обръщаше внимание, а вървеше все покрай стената, докато успоредно на нея се появи тъмна алея, която имаше обичайната неприятна миризма на всички алеи, където и да са.
Тогава той се взря отблизо в камъните, които изграждаха стената. На това място тя беше висока двадесет фута и завършваше с безмилостни метални шипове.
— Трябва ми нож — каза той.
— С нож ли ще я пробиваш? — попита Бетан.
— Вие само ми намерете нож — помоли Ринсуинд и започна да почуква камъните.
Двуцветко и Бетан се спогледаха и свиха рамене. След няколко минути се върнаха с набор ножове, а Двуцветко бе успял да намери дори и сабя.