— Тъй е — присъедини се друг от звездните.
— Дръжте го!
— Хайде да го хвърлим от кулата!
— Точно тъй, хай да го хванем и да го хвърлим от кулата!
Тълпата се юрна напред. Двуцветко вдигна ръце.
— Убеден съм, че има някаква незначителна грешка… — почна той, преди някой да срита краката изпод тялото му.
— О, поврага — измърмори Коен, хвърли фаса и го стъпка със сандала си. Извади сабята и се огледа за Багажа.
Той не се бе втурнал да помага на Двуцветко. Стоеше пред Ринсуинд, който притискаше Октаво към гърдите си като грейка и изглеждаше обезумял.
Един от звездните го нападна. Багажът заплашително вдигна капак.
— Знам защо не подейства — извика един глас от тила на тълпата. Беше Бетан.
— О, тъй ли? — подигра се най-близкостоящият гражданин. — И откъде-накъде тебе ще слушаме?
Само части от секундата по-късно сабята на Коен спря във врата му.
— От друга страна — безизразно продължи мъжът, — може би трябва да обърнем внимание на това, което има да ни каже тази млада дама.
Докато Коен се въртеше бавно, с готова за бой сабя, Бетан излезе напред и посочи виещите се форми на заклинанията, които все още висяха във въздуха около Ринсуинд.
— Тази не би могла да е вярна — отсече, посочвайки едно мръснокафяво петно сред пулсиращата, яркооцветена сияйна върволица. — Сигурно не си произнесъл правилно някоя дума. Я да видим.
Ринсуинд безмълвно й подаде Октаво. Тя я отвори и надникна в страница й.
— Ама че странно писание — рече, — непрекъснато се променя. Какви ги върши това крокодилоподобно с октопода?
Ринсуинд погледна над рамото й, и без да се замисля, каза какво.
Тя помълча известно време.
— О, — каза безизразно. — Не знаех, че крокодилите могат да правят такива неща.
— Това е просто древно картинно писмо — бързо обясни Ринсуинд. — Ако искаш, ще се промени. Магиите трябва да се явяват на всички известни езици.
— Спомняш ли си какво каза, когато се появи онзи погрешен цвят?
Ринсуинд прокара пръст надолу по страницата.
— Ето тук, струва ми се. Където двуглавият гущер прави… каквото там прави.
Двуцветко надникна през другото й рамо. Магията се преобразува в друго писмо.
— Не мога даже да го произнеса — оплака се Бетан. — Завъртулка, завъртулка, точка, тире.
— Това са Къпюмъгукски снежни руни — поясни Ринсуинд — Мисля, че трябва да се произнесе „зф“.
— Да, но явно не става така. Какво ще кажеш за „сф“?
Погледнаха думата. Упорито си оставаше погрешно оцветена.
— Или пък „сфф“? — почуди се Бетан.
— Би могло да бъде „цфф“ — поколеба се Ринсуинд. Ако изобщо имаше някакъв ефект, той беше, че цветът стана още по-мръснокафяв.
— Какво ще кажете за „зсфф“? — намеси се Двуцветко.
— Я не се занасяй — възпротиви се Ринсуинд. При снежните руни…
Бетан го ръгна с лакът в стомаха и посочи към върволицата.
Кафявата форма във въздуха беше станала червена.
Книгата потрепера в ръцете й. Ринсуинд я прихвана през кръста, грабна Двуцветко за яката и скочи назад…
Бетан изпусна Октаво, която се преметна към пода. Но не го достигна.
Въздухът около Октаво заблестя. Тя се издигна бавно, махайки със страниците си като с крила.
После заехтя нежен звук като от вибрираща струна и книгата сякаш избухна, превръщайки се в сложно безмълвно цвете от светлина, което бурно разцъфна и изчезна.
Но нещо ставаше, някъде много по-високо в небето…
Далеч долу в геологическите недра на огромния мозък на Великия АТуин, по невралните му канали, големи колкото централни пътища, заприиждаха нови мисли. За една небесна костенурка е невъзможно да промени изражението си, но люспестото й, надупчено от метеори лице, неизвестно как придоби доста очарователен вид.
То неотклонно се взираше в осемте сфери, които неспирно обикаляха около звездата, по самото крайбрежие на космоса.
Сферите се разпукваха.
Огромни скални отломъци се отчупваха и започваха дългото си спираловидно падане към звездата. Небето се изпълни с блестящи късове.
Мъничка небесна костенурка защъпука навън към червената светлина изпод черупките на едно от кухите кълбета. Беше почти колкото астероид, а по черупката й все още лъщеше разтопен жълтък. Върху нея също така имаше четири малки световни слончета. А върху гърбовете им — друг Дисков свят, все още мъничък, покрит с дим и вулкани.
Великият АТуин изчака всичките осем костенурки — бебета да се освободят от черупките си, и да направят първите си стъпки в космоса, ококорени от удивление. После, внимателно, за да не размести нещо, старата костенурка се обърна, и с огромно облекчение заплува към далечните, блажено хладки, бездънни космически глъбини.