— Карай да върви тогава.
Леко обезпокоен, той даде знак на процесия от по-второстепенни магьосници, които внесоха различни магически средства в залата. Вече намекнахме, че по това време съществуваше известно разминаване сред магьосническото братство за това как трябва да се практикува магия.
Особено по-младите магьосници никога не пропускаха случай да изтъкнат, че е време магията да осъвремени имиджа си и че всички те трябва да престанат да се туткат с парченца восък и кости, а да поставят цялата работа на правилно организирана основа, с научноизследователски програми и тридневни конференции в добри хотели, където биха могли да се четат доклади със заглавия като „Съвременни тенденции при Врачуване с Пръст“ или „Ролята на Бързоходните ботуши в хуманното общество“.
Траймън, например, напоследък почти не се занимаваше с магия, а ръководеше Ордена с акуратността на пясъчен часовник, пишеше купища паметни бележки и държеше на стената в офиса си Голямо табло, цялото в цветни точки, флагчета и линии, което никой друг не разбираше истински, но което изглеждаше много респектиращо. Другият тип магьосници смятаха всичко това за тресавищен газ под налягане и не искаха да имат нищо общо с някакъв имидж, освен ако той не е от восък и не е набоден с шишове.
Главите на осемте ордена принадлежаха към последния тип, традиционалисти до един, и приборите струпани около октограма имаха недвусмислено не-измишльотински, окултен вид. Рога от овен, черепи, метални принадлежности в стил барок и тежки свещи се виждаха навсякъде, въпреки откритието на по-млади магьосници, че Ритуалът Ашк Енте би могъл чудесно да се извърши и само с три малки парченца дърво и 4 куб.см. миша кръв.
Подготовката обикновено отнемаше няколко часа, но съчетаната мощ на старшите магьосници я скъси значително и, след някакви си 40 минути, Галдър напевно изрече последните думи на заклинанието. Те увиснаха за малко пред него преди да се разтворят.
Въздухът в центъра на октограма проблясна и се сгъсти, и изведнъж се оказа, че съдържа висока тъмна фигура. Почти цялата беше скрита от черна мантия с качулка и май така беше по-добре. Държеше коса в едната ръка и човек не можеше да не забележи, че там където би трябвало да са пръстите, имаше само бели кости.
Другата ръка на скелета държеше малки парченца сирене и ананас, набодени на пръчица.
— Е? — каза Смърт с глас, съчетал топлината и цвета на айсберг. Той улови втренчените погледи на магьосниците и посочи с очи към пръчиците.
— ИДВАМ ОТ КУПОН — додаде нещо като упрек.
— О, Създание на Земята и Тъмата, ний всинца те заклинаме да се отречеш от… — започна Галдър с твърд заповеднически глас.
Смърт кимна.
— ДА, ДА, ТОВА ГО ЗНАМ — каза. — ЗАЩО МЕ ПРИЗОВАХТЕ?
— Говори се, че виждаш и миналото, и бъдещето — рече Галдър малко кисело, тъй като голямата реч за заставянето и заклинанието беше една от любимите му и хората казваха, че много му се удава.
— ТОВА Е АБСОЛЮТНО ВЯРНО.
— Тогава може би ще можеш да ни кажеш. какво точно се случи тази сутрин? — попита Галдър. Посъвземайки се, той добави гръмко: — Повелявам ти това в името на АЗИМРОТ, в името на ТЧИКЪЛ, в името на…
— ДОБРЕ ДЕ, ДОБРЕ, ЯСЕН СИ МИ — каза Смърт. — КАКВО ТОЧНО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ? ТВЪРДЕ МНОГО НЕЩА СЕ СЛУЧИХА ТАЗИ СУТРИН, РОДИХА СЕ ХОРА, УМРЯХА ХОРА, ВСИЧКИ ДЪРВЕТА ПОРАСНАХА МАЛКО, ВЪЛНИЧКИТЕ ОБРАЗУВАХА ИНТЕРЕСНИ КОНФИГУРАЦИИ В МОРЕТО…
— Имам предвид Октаво — студено каза Галдър.
— ТОВА? А, ТОВА БЕШЕ САМО ЕДНО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. ОЧЕВИДНО ОКТАВО СЕ Е РАЗТРЕВОЖИЛ ДА НЕ БИ ДА ЗАГУБИ ОСМАТА СИ МАГИЯ. ТЯ ПАДАЛА ОТ ДИСКА, КАКТО ИЗГЛЕЖДА.
— Чакай, чакай — спря го Галдър. Почеса брадичката си. — За онази в главата на Ринсуинд ли говорим? Висок, слаб, малко щърбав? Онази…
— КОЯТО ТОЙ РАЗНАСЯ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ, ДА.
Галдър се намръщи. Това му се струваше прекалено. Всеки знае, че когато един магьосник умре, всички магии в главата му излизат на свобода, така че защо ще си прави труда да спасява Ринсуинд? Магията просто ще си долети обратно след време.
— Да се сещаш защо? — каза без да мисли и после опомняйки се навреме, бързо добави, — в името на ИРРИФ и КХАРЛА, заклинам те и…
— ЩЕ МИ СЕ ДА ПРЕСТАНЕШ С ТОВА — каза Смърт. — ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ЗНАМ Е, ЧЕ ВСИЧКИ МАГИИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КАЗАНИ ЗАЕДНО НА СЛЕДВАЩИЯ СВИНЕБЪДНИ ВЕЧЕР, ИНАЧЕ ДИСКЪТ ЩЕ БЪДЕ РАЗРУШЕН.
— Ей ти, я говори по-високо — настоя Грейхалд Сполд.
— Млъкни! — викна Галдър.
— АЗ?
— Не, той. Малоумен стар…
— Чух това! — озъби се Сполд. — Вий, младите… — Той спря. Смърт го гледаше замислено, сякаш се опитваше да запомни лицето му.