— На дрога и гадни мешилки — допълни Олег.
— И ти си прав.
Двамата дръпнаха едновременно от цигарите и проследиха как димът се вие на неправилни спирали към откритото синьо небе. Хари знаеше, че никотинът няма да притъпи наркотичния глад у момчето, но поне щеше да го разсее за няколко минути. А в случая на Олег можеха да планират единствено следващите няколко минути.
— Хари?
— Да?
— Защо не се върна?
Хари отново дръпна от цигарата.
— Защото майка ти сметна, че не ви влияя добре. И съвсем основателно.
Хари продължи да пуши, взирайки се право пред себе си. Знаеше, че Олег ще се почувства неудобно, ако го погледне. Никое осемнайсетгодишно момче не желае да го гледат, докато плаче. Затова Хари се въздържа и да сложи ръка на рамото му, и да му каже няколко успокоителни думи. Предпочете да постои до Олег, да му покаже, че ще го подкрепи по време на предстоящото състезание, в което щяха да участват като тандем.
Чуха приближаващ се автомобил, слязоха от трибуните и отидоха на паркинга. Хари видя как Ханс Кристиан предпазливо хвана ръката на Ракел, когато тя понечи да изскочи от колата.
Олег се обърна към Хари, наежи се, отпусна ръце встрани, хвана палеца на Хари със своя и бутна дясното си рамо в неговото. Хари обаче не му позволи да се измъкне толкова лесно и го дръпна към себе си.
— Не им се давай! — прошепна той.
По постоянно местожителство Ирене Хансен живееше в дома на родителите си — в двуфамилна къща в Грефсен. Малка градина с избуяла трева, ябълкови дръвчета без плод и люлка. Отвори му младо момче на видима възраст около двайсет и две години. Лицето му се струваше познато. За няколко десети от секундата полицейският му мозък откри две съвпадения в наличната база данни.
— Казвам се Хари Хуле. А ти трябва да си Стайн Хансен?
— Да?
По лицето на младежа се изписа смесица от невинност и бдителност — така гледат младите мъже, преживели и хубави, и лоши неща, защото още се лутат между две стратегии при срещата с външния свят: разголена откритост или сковаваща предпазливост.
— Познавам те от снимка, Стайн. Аз съм приятел на Олег Фауке.
Хари изследваше лицето на Стайн Хансен, но сивите очи на младежа останаха непроницаеми.
— Сигурно си чул, че пуснаха Олег от ареста, защото друг човек призна за убийството на приемния ти брат?
Стайн Хансен поклати глава с каменно изражение.
— Аз съм бивш полицай. Опитвам се да намеря сестра ти.
— От къде на къде?
— По настояване на Олег.
— Супер! За да продължи той да я тъпче с наркотици?
Хари отпусна тежестта си на другия крак.
— В момента Олег е чист. Както вероятно знаеш, е адски трудно да откажеш наркотиците. Но той прояви характер, защото искаше да я открие сам. Олег обича сестра ти, Стайн. Решил съм да намеря Ирене не само заради него, а и заради всички нас, които държим на нея. А имам репутация на отличен детектив.
Стайн Хансен се поколеба. После отвори вратата. Хари го последва в дневната: чиста, с хубави мебели, като извадена от каталог.
— Родителите ти…
— Те вече не живеят тук. Нощувам тук само когато се прибера за малко от Тронхайм.
Стайн произнасяше особено отчетливо „р“ — някога това се смяташе за символ на висок обществен статус у семейства с достатъчно пари да наемат детегледачка от Южна Норвегия. „Гласът на човек, който произнася така звука «р», се запомня лесно“ — помисли си Хари, без да си дава сметка откъде му хрумна.
Върху пиано, наглед чисто ново, стоеше снимка, правена преди шест-седем години. Там Ирене и Густо бяха по-малки, по-дребни, с дрехи и прически, които — предположи Хари — сега биха си припомнили с пламнали от смущение лица. Стайн стоеше най-отзад със сериозно изражение. Майката, скръстила ръце, се усмихваше високомерно, почти ехидно. Единствено по лицето на бащата грееше ентусиазъм. Навярно той бе инициирал заснемането на тази семейна фотография.
— Значи това е семейството ти.
— Беше — поправи го Стайн. — Родителите ми се разведоха. Татко се премести в Дания. По-точно избяга. Майка ми лежи в психиатрична клиника. Колкото до другото… вероятно вече го знаеш.
Хари кимна. Един убит, един изчезнал. Огромна загуба, и то сред членовете на едно-единствено семейство.
Хари седна в едно от меките кресла, без да чака Стайн да го покани.
— Разполагаш ли с някаква информация, която да ми помогне да открия Ирене?