— „When You Wake Up Feeling Old“.
— Мхм. Следващото…
— „Summerteeth“.
— Нататък.
— „In A Future Age“.
— Чакай!
Ракел млъкна.
Хари се разсмя.
— Какво смешно има?
— В припева на „Summerteeth“ се пее „It’s just a dream he keeps having“.
— Това не звучи особено красиво, Хари.
— И още как! Тоест, оригиналът е страхотен. Няколко пъти съм го пускал на Олег, но той е схванал текста като „it’s just a dreamy Gonzales“. — Хари продължаваше да се смее и започна да припява: — It’s just a dreamy Gon…
— Моля те, Хари.
— Добре, спирам. Ще провериш ли нещо в Гугъл?
— Какво?
— Намери сайта на „Wilco“ и провери дали през тази година са изнасяли концерт в Осло. Ако да, запомни и къде.
Ракел остави слушалката и се върна след шест минути.
— Само един — докладва тя и упомена точното място, където се е провело събитието.
— Благодаря.
— Пак говориш с онзи глас.
— С кой?
— На нетърпеливото момче.
В четири следобед над фиорда в Осло долетя вражеска армада от застрашителни стоманеносиви облаци. Хари зави към парка „Фрогнер“ и паркира на булевард „Турвал Ериксен“. Позвъни три пъти на Белман без резултат, после се обади в Главното управление и оттам му обясниха, че началникът на ОРГКРИМ си е тръгнал по-рано за тренировка със сина си в тенисклуб „Осло“.
Хари вдигна глава към надвисналите облаци. После влезе в спортния комплекс, собственост на Норвежкото сдружение по тенис.
Великолепна база, оборудвана с кортове с мека и твърда настилка и централен корт с трибуни. Въпреки това в момента бяха заети само две от дванайсетте игрища. Традиционно норвежците тренират футбол и ски бягане. Заявиш ли, че играеш тенис, мигом ще те стрелнат с мнителни погледи и ще се разшушукат.
Хари откри Белман лесно. Вадеше топки от желязна кошница и внимателно ги подаваше на момче, което вероятно отработваше бекхенд. Явно малкият се затрудняваше, защото топките отскачаха във всички посоки.
Хари влезе през вратичката зад Белман и застана до него.
— Май не му идва съвсем отръки — отбеляза Хари и извади цигарите си.
— Здравей, Хари — Микаел Белман продължи да подава топки на момчето. — Ще свикне.
— Забелязвам известна прилика, да не е…?
— Синът ми, да. Филип, на десет.
— Времето лети. Има ли заложби?
— Не е наследил моя талант, но още не съм изгубил надежда. Ще се научи — с малко повече натиск.
— А аз си мислех, че този възпитателен метод вече е отживелица.
— В наше време правим мечешки услуги на децата си, Хари. Размърдай се, Филип!
— Откри ли нещо за Мартин Пран?
— За Пран?
— Прегърбеният странник от Онкологичния център.
— А, да; интуицията. И да, и не. Проверих, но не намерих нищо съмнително. Чист като сълза.
— Мхм. Идвам и с друга молба.
— Свий коленете! Каква молба?
— Съдебна заповед за ексхумацията на Густо Хансен, за да изземем проба от кръвта изпод ноктите му за нов лабораторен анализ.
Белман сне поглед от сина си и стрелна Хари, за да разбере дали не се шегува.
— Разполагаме с напълно легитимно самопризнание за убийството, Хари. Бъди сигурен, че ще ни откажат.
— Пробата с кръвта е изчезнала на път към лабораторията.
— Такива неща се случват.
— Изключително рядко.
— И чия подозираш, че е кръвта?
— Не знам.
— Не знаеш?
— Ако първата проба е изгубена нарочно, значи е представлявала опасност за някого.
— Например за дилъра на спийд, който призна за убийството… Адидас?
— Крис Реди.
— Защо продължаваш да чепкаш този въпрос, въпреки че пуснаха Олег?
— При бекхенд момчето не трябва ли да държи ракетата с две ръце?
— Разбираш ли от тенис?
— Гледал съм мачове по телевизията.
— Бекхендът, изпълняван с една ръка, развива характера.
— Дори не съм сигурен дали кръвта под ноктите на Густо има отношение към убийството му, или просто някой се страхува да не разкрият връзките му с Густо.
— Кой например?
— Дубай. Освен това не вярвам Адидас да е убил Густо.
— Защо?
— Закоравял дилър ей така решава да си признае греховете?
— Ясно. Но въпреки това е самопризнание и то съвсем легитимно.
— А убитият е просто наркоман — продължи Хари и се наведе, за да избегне поредната заблудена топка. — А вие си имате достатъчно други случаи.
Белман въздъхна.
— Този проблем не е от вчера, Хари. Разполагаме с ограничени ресурси и не можем да си позволим да се занимаваме с дела, обстоятелствата по които вече са били убедително изяснени.