— Убедително изяснени? А защо не „неоспоримо доказани“?
— Ежедневието на висш полицай ме е научило да използвам по-обтекаеми фрази.
— Добре, тогава нека ти предложа две нишки за размисъл. В замяна искам само помощ да открия един адрес.
— Слушам — Белман престана да удря топки към отсрещното поле.
— В Алнабрю е бил убит тип от подземния свят с прозвище Туту. Според мой източник пробили главата му с дрелка.
— Този източник склонен ли е да свидетелства?
— Може би да.
— Другата нишка?
— Касае полицая под прикритие, чийто труп изплувал на брега до Операта. Моят източник го е видял мъртъв в мазето на Дубай.
Белман присви едното си око. Пигментните петна пламнаха и Микаел придоби хъса на разярен тигър.
— Тате!
— Иди да си налееш вода от съблекалнята, Филип!
— Ама тя е заключена!
— Какъв беше кодът?
— Годината, когато е роден кралят, но я забравих…
— Спомни си я и ще пиеш вода, Филип.
Момчето излезе от корта с увиснали рамене.
— Какво искаш, Хари?
— Искам група полицаи да претърсят района около площад „Фредрик“ в радиус от един километър и списък с къщите, отговарящи на това описание — той подаде лист на Белман.
— Какво се е случило на площад „Фредрик“?
— Концерт.
Белман разбра, че няма да се добере до повече информация, погледна листа и прочете на глас:
— „Стари дървени къщи с дълги чакълести пътеки, широколистни дървета и стълби пред входа, но без козирка“? На това описание отговарят половината сгради в „Блиндерн“. Какво по-конкретно търсиш?
— Ами… — Хари запали цигара. — Свърталище на плъхове или гнездо на оси.
— И какво, ако го откриеш?
— Ти и твоите хора се нуждаете от съдебна заповед, за да предприемете каквото и да било, но цивилен гражданин като мен, под претекст, че се е изгубил, може преспокойно да потърси подслон в най-близката къща.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Белман. — Но преди това искам да ми обясниш защо толкова си се вманиачил по този Дубай.
— Професионална деформация — сви рамене Хари. — След като съставиш списъка, изпрати го на имейл адреса, изписан най-отдолу на листа. Пък ще видим какво друго ще открия.
Хари си тръгна, а Филип се върна без вода. Докато вървеше към колата, Хари чу глух удар на ракета в настилката. Някой изруга тихо.
От облачната армада се разнесе далечен грохот като от артилерийски огън. Хари се качи в колата. Беше се смрачило. Запали и набра Ханс Кристиан Симонсен.
— Обажда се Хари. Какво е наказанието за оскверняване на гроб?
— От четири до шест години или нещо такова.
— Ще се навиеш ли да ми съдействаш?
Кратка пауза.
— С каква цел?
— Да открием убиеца на Густо. А навярно и поръчителя на покушението срещу Олег.
— Ако си сигурен, че знаеш какво правиш, ще се включа — отвърна адвокатът след по-продължително мълчание.
— А ако не съм сигурен?
— Пак ще участвам — отвърна почти веднага Ханс Кристиан Симонсен.
— Добре. Проучи къде е погребан Густо и вземи лопати, джобен фенер, ножичка за нокти и две отвертки. Ще го направим утре през нощта.
Докато Хари прекосяваше площад „Сули“, рукна дъжд. Заплющя по покривите, по улиците, по момчето в Квадратурата, застанало с лице към вратата на бара, където всички са добре дошли такива, каквито са.
Момчето зад рецепцията изгледа съчувствено Хари.
— Искате ли чадър?
— Само ако хотелът е прокапал — отвърна Хари и прокара пръсти през гъстата си коса; оттам изригна фонтан. — Някакви съобщения за мен?
Момчето се разсмя, все едно е чуло виц.
Докато се качваше към третия етаж, му се стори, че някой се прокрадва зад гърба му. Спря и се ослуша. Нищо. Или беше чул ехото от собствените си стъпки, или и другият беше спрял. Хари бавно изкачи стълбите. В коридора ускори крачка, пъхна ключа в ключалката и отвори вратата. Погледът му се плъзна към прозореца. Отсрещната стая — на жената — светеше. И тук, и там нямаше никого.
Включи осветлението.
С лумването на светлината видя отражението си в прозореца. Зад него стоеше човек. Тежка ръка мигом сграбчи рамото му.
„Само фантом може да е толкова бърз и безшумен“ — помисли си Хари и се извърна, макар да знаеше, че вече е късно.
Двайсет и седма глава
— Веднъж съм ги виждал. Приличат на погребална процесия.
Кето̀ продължаваше да стиска рамото на Хари с голямата си мръсна лапа. Ускореният дъх на Хари шиптеше в ушите му, а дробовете му напираха под ребрата.