— Кои?
— Тъкмо разговарях с един тип, дето продаваше онази дяволска гадост. Наричаха го Псето. Носеше кожен нашийник. Дойде при мен, защото се страхуваше. Полицаите го хванали с хероин и той издал на Каскета къде живее Дубай. Каскета му обещал закрила и амнистия, ако се съгласи да свидетелства в съда. Но предната вечер трупът на Каскета изплувал при Операта, а никой друг в полицията не знаел за сделката. Докато говорехме, онези дойдоха в черна кола. Черни костюми, черни ръкавици. Старецът имаше широко лице. Приличаше на бял абориген.
— Кой?
— Беше невидим. Хем беше там, хем не беше. Същински фантом. А когато Псето го зърна, просто замръзна на място. Не се опита нито да избяга, нито да окаже съпротива, докато го влачеха към колата. После изчезнаха. Сякаш бях сънувал.
— Защо не ми каза това по-рано?
— Защото съм страхливец. Да ти се намира цигара?
Хари му подаде кутията, а Кето̀ се отпусна на стола.
— Ти преследваш фантом, а аз не искам да се замесвам.
— Тогава защо реши все пак да ми го кажеш?
Кето̀ сви рамене и протегна ръка. Хари пусна запалката в шепата му.
— Защото съм стар и си отивам. Няма какво да губя.
— Умираш ли?
Кето̀ запали цигарата.
— Не утре или вдругиден, но един ден всички ще си отидем от този свят, Хари. Искам просто да ти помогна.
— Как?
— Не знам. Какво възнамеряваш да правиш?
— Значи да ти се доверя, така ли?
— Не, за бога, изобщо недей да разчиташ на мен. Но притежавам дарбата на шаман и способността да ставам невидим, да идвам и да си тръгвам, без някой да забележи.
— Защо? — Хари потърка брадичката си.
— Нали ти казах.
— Чух, но те питам пак.
Кето̀ погледна укоризнено Хари, но понеже това не даде резултат, въздъхна тежко, с раздразнение.
— Нищо чудно някога и аз да съм имал син, към когото не съм изпълнил бащиния си дълг. Може в твоя случай да виждам възможност да се поправя. Не вярваш ли във втория шанс, Хари?
Хари гледаше стареца. Отблизо бръчките по лицето му изглеждаха още по-дълбоки: приличаха на вдлъбнатини от прорези с нож. Хари протегна ръка, Кето̀ извади неохотно кутията цигари от джоба си и му я върна.
— Оценявам жеста, Кето̀. Ще се обадя, когато ми потрябва помощ. Но първо смятам да открия доказателства, че Дубай е замесен в убийството на Густо. Оттам следите ще ме отведат към „пробитото“ ченге в полицията и към убийството на полицейския агент, удавен в дома на Дубай.
Кето̀ бавно поклати глава.
— Носиш чисто и смело сърце, Хари. Ще отидеш в рая.
Хари захапа нова цигара.
— Поне краят ми ще е щастлив.
— Да го отпразнуваме! Да те поканя на едно питие, Хари Хуле?
— Кой плаща?
— Аз, разбира се. Ако ти черпиш. Ти ще се срещнеш с твоя Джим, аз — с моя Джони.
— Остави ме на мира.
— Хайде де. Джим е добро момче.
— Лека нощ и сладки сънища.
— Лека нощ. Не ти пожелавам да спиш прекалено сладко, в случай че…
— Лека нощ.
Хари я усещаше от известно време, но съумяваше да я държи под контрол. Досега. След поканата за питие, отправена му от Кето̀, нямаше как да се самозалъгва. Жаждата стана прекалено натрапчива. Всичко започна с онази инжекция виолин. Тя развихри отдавна потиснати желания, отвърза кучетата. И сега те се зъбеха, дращеха с нокти, лаеха до прегракване и ръфаха вътрешностите му. Хари легна и затвори очи. Вслуша се в дъжда с надеждата сънят да го споходи и да го отнесе надалече.
Надеждите му не се оправдаха.
В указателя на телефона си бе запазил номер, именуван с две букви: АА. Анонимните алкохолици. Номерът принадлежеше на Трюгве, член на сдружението и „спонсор“. Преди време, поради риск от релапс, Хари бе прибягвал на няколко пъти до помощта му. Но от три години беше чист. Защо да започва пак — сега, когато положението е повече от критично и се нуждае от трезв разсъдък? Би било лудост. Отвън се чу вик, последван от смях.
В единайсет и десет Хари стана от леглото и излезе. Дори не усети как дъждът плиска по темето му, докато пресичаше улицата. Този път не чу стъпки, защото гласът на Кърт Кобейн изпълни слуховите му канали. Музиката го обгърна с нежността на прегръдка. Хари влезе, седна на висока табуретка пред бара и извика на бармана:
— Уиски. „Джим Бийм“.
В момента барманът бършеше плота. Остави парцала до тирбушона, свали бутилка от огледалния рафт, наля в чаша и я постави пред Хари. Той отпусна ръце от двете страни на чашата и се вторачи в кехлибарената течност. В този миг за него не съществуваше нищо друго.