Нито „Нирвана“, нито Олег, нито Ракел, нито Густо, нито Дубай. Нито лицето на Торд Шулц. Затова Хари изобщо не забеляза присъствието на човека, вмъкнал се в бара след него. Не усети как онзи, подобно на стена, притъпи шума на улицата, крачейки зад гърба му; не чу нито звъна на пружините, когато острието изскочи, нито тежкото дишане на Сергей Иванов, застанал на метър от него в бойна позиция.
Двайсет и осма глава
Хватката на Сергей Иванов се оказа твърде хлабава. Ръката му се изхлузи. Проклетият дъжд беше намокрил главата на мишената и късата коса се изплъзна от пръстите му, преди да успее да наведе главата му назад. Лявата ръка на Сергей посегна отново — този път към челото на мъжа. Натисна главата му назад и вдигна ножа към гърлото му. По тялото на мъжа премина тръпка. Сергей опря ножа в кожата и усети съпротивлението. После по палеца му потече топла кръв. Вдигна глава към огледалото да види фонтана. Изпод оголените зъби зееше рана, откъдето кръвта бликаше и се стичаше по гърдите на мъжа. А погледът му — студеният поглед на разярен хищник — подсказа на Сергей, че още не е приключил със задачата си.
Хари усети чуждата ръка върху главата си и инстинктивно се досети какво предстои. Изобщо не допускаше да го е пипнал пиян клиент или стар познат. Ръката се хлъзна и осигури на Хари десета от секундата, колкото да види в огледалото проблясването на стомана. Предугади накъде се е запътило острието. После ръката сграбчи челото му и го натисна назад. Понеже нямаше време да провре ръка между врата си и ножа, Хари се повдигна на пръсти и притисна брадичка към гърдите си. Острието проби кожата му, но той усети болка чак когато ножът стигна до костта на брадичката и проряза чувствителната обвивка.
Хари срещна погледа на нападателя си в огледалото. Онзи беше притиснал главата му към себе си и двамата приличаха на приятели, позиращи за снимка. Хари усещаше как острието, притискащо брадичката му, се опитва да намери пътя към една от двете сънни артерии и осъзнаваше, че броени секунди делят похитителя му от успеха.
Сергей обгърна с ръка челото на мъжа и го натисна с всичка сила. Главата на мъжа се наведе леко назад. В огледалото Сергей видя как острието най-сетне намира пролука към плътта между брадичката и гърдите и потъва в кожата. Ножът се целеше надясно, към carotis — сънната артерия. Блин! Мъжът успя да вдигне дясната си ръка и да пъхне пръст между острието и кръвоносния съд. Сергей обаче не се съмняваше, че ножът ще прореже пръста, стига да натисне достатъчно силно. И увеличи натиска.
Хари усещаше натиска на острието, но знаеше, че то няма да пробие протезата, изработена от елемента с най-високо съотношение якост/тегло. Произведен в Хонконг или другаде, титаниумът издържа на огромен натиск. Този тип обаче беше много силен и не след дълго щеше да разбере, че острието е срещнало сериозен отпор и трябва да смени тактиката. Хари трескаво заопипва плота със свободната си ръка, преобърна някаква чаша и докопа тирбушон с формата на буквата Т — максимално опростен модел с къса спирала. Хвана дръжката и острието попадна между показалеца и средния му пръст. Ножът се плъзна по титановата протеза и Хари усети първите пристъпи на паника. Погледна в огледалото, за да се прицели по-точно. Вдигна ръка встрани и заби тирбушона точно зад главата си.
Тялото на нападателя му се вцепени, когато металният винт проби странично врата му. Нанесе му обаче съвсем повърхността, безобидна рана. Мъжът плъзна ножа наляво. Хари се съсредоточи. С такъв тирбушон може да се справи единствено силна и обиграна ръка, но затова пък той пробива корка в дълбочина само с няколко завъртания. Хари го завъртя два пъти. Спиралата потъна в месото. Хари усети съпротивление — трахеята — и издърпа тирбушона.
Все едно извади тапа от стената на буре с червено вино.
Сергей Иванов се намираше в пълно съзнание и видя всичко в огледалото. Раната блъвна мощна струя кръв надясно. Мозъкът на Сергей регистрира фактите и след кратък анализ заключи, че мъжът, чието гърло се бе опитал да пререже, бе нацелил сънната му артерия с тирбушон, беше я изтръгнал от врата му и сега животът му изтичаше. След секунди сърцето изтласка нова вълна от кръв към раната и Сергей започна да губи съзнание. Преди това през ума му минаха три неща:
Предаде свако си, Атамана.
Повече няма да види Сибир.
Ще го погребат с татуировка, чието значение не е оправдал.
При третия буен кървав фонтан, избликнал от врата му, Сергей се свлече на пода. А когато Кърт Кобейн закрещя „memoria, memoria“ и песента свърши, Сергей Иванов се бе пренесъл в небитието.