Хари стана от стола. В огледалото видя разреза през брадичката си. По-опасни обаче бяха дълбоките прорезни рани по врата. Кървяха обилно и бяха обагрили цялата му яка в червено.
Другите трима клиенти се изнесоха от заведението. Погледна мъжа на пода. От дупката във врата му продължаваше да тече кръв, но не на тласъци. Това означаваше, че сърцето му вече е спряло и няма смисъл да прави опити да го свестява. А дори да беше жив, този човек никога не би издал името на поръчителя. Забеляза татуировките, подаващи се над яката на ризата. Не беше запознат с тълкуванието на символите, но разбра, че са руски. „Черното семе“? Отличаваха се от типични западните татуси на бармана, панически залепил гръб о огледалото. Разширените му от ужас зеници покриваха почти цялата склера. Последните акорди от парчето на „Нирвана“ отшумяха и настъпи пълна тишина. Хари погледна преобърната чаша пред себе си.
— Извинете за бъркотията — смотолеви той.
Взе парцала от барплота, избърса първо плота, където бе опирал дланите си, после чашата, дръжката на тирбушона. Провери дали по плота или пода не е прокапала кръв от неговите рани. После се наведе над мъртвия и избърса окървавената му ръка, дългата абаносова дръжка на ножа и тънкото острие. Оръжието — защото този нож беше предназначен да служи единствено за оръжие — се оказа по-тежко от всички ножове, които бе хващал. А върхът — остър като на японски нож за суши. Хари се подвоуми. После прибра острието с леко щракване, вдигна предпазителя и пусна ножа в джоба.
— Приемате ли долари? — попита Хари и извади двайсетдоларова банкнота от джоба си с помощта на парцала. — С гаранция от Съединените щати.
От гърлото на бармана се изтръгнаха сподавени звуци. Сякаш искаше да отговори, но бе забравил езика.
Хари тръгна към изхода. Пътьом спря. Обърна се и погледна бутилката на огледалния рафт. Навлажни устни. Постоя неподвижно около секунда, по тялото му пробяга тръпка.
Хари пресече улицата под ръмящия дъжд. Явно знаеха къде е отседнал. Навярно го бяха проследили или просто бяха подкупили момчето на рецепцията. А понеже Интерпол по право разполага с данните на чуждестранните гости, съществуваше вероятността така да се стигнали до хотела. Хари реши да се вмъкне през задния вход. Вратата обаче се оказа заключена. Изруга.
Зад рецепцията нямаше никого. По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.
Взе шивашкия комплект от нощното шкафче и влезе в банята. Съблече се и се наведе над мивката. Тя тутакси се обагри в червено. Намокри кърпа и внимателни изми врата и брадичката си, но разрезите мигом се изпълниха с кръв. Под студената бяла светлина успя да провре конеца през игленото ухо, промуши иглата през белите парчета кожа — първо през единия ръб на раната, после през другия. Продължи по същия начин. Конецът обаче се скъса точно преди да приключи. Хари изруга, издърпа остатъците от конеца и започна отначало с двоен конец. Заши раната, после — и прореза на брадичката. Направи втория шев по-бързо. Изми кръвта от гърдите си и си извади чиста риза от куфара. Най-сетне седна на леглото. Виеше му се свят. Но нямаше време за губене. Налагаше се да действа бързо, преследвачите му съвсем скоро щяха да разберат, че е жив. Набра номера на Ханс Кристиан Симонсен и след четвъртия сигнал чу сънливия му глас:
— Да, моля.
— Обажда се Хари. Къде е погребан Густо?
— В Западното гробище.
— Приготви ли каквото ти поръчах?
— Да.
— Ще го направим тази нощ. След един час на пътеката откъм източния вход.
— Сега?
— Да. Донеси и лейкопласт.
— За какво ти е?
— Попаднах в ръцете на несръчен бръснар. Значи, след шейсет минути, нали?
Кратка пауза. Въздишка:
— Добре.
Преди да затвори, Хари сякаш долови още един сънлив глас на заден план. Докато се обличаше, се постара да си внуши, че му се е счуло.
Двайсет и девета глава
Хари стоеше под самотна улична лампа. Чакаше от двайсет минути. Най-сетне по пътеката се зададе забързаният Ханс Кристиан, облечен в черен анцуг.
— Паркирах на улица „Монолит“ — обясни задъхан той. — Ленените костюми да не са обичайно облекло при оскверняване на гробове?
Хари вдигна глава и Хари Кристиан се сепна:
— Майчице, как те е наредил! Този бръснар…
— … не е за препоръчване — довърши Хари. — Да не стоим под светлината.