— Не, за бога! Някой идва!
— Постави фенера така, че да ми свети, и се омитай — нареди Хари и вдигна ръцете на Густо да огледа ноктите на дясната му ръка.
— Ама…
— Изчезвай! Веднага!
Бягащите стъпки на Ханс Кристиан се отдалечиха. Нокътят на средния пръст беше отрязан ниско. Хари се насочи към показалеца и безименния.
— Работя в погребална агенция. Довършваме малко работа — спокойно произнесе той.
После се обърна към съвсем младия униформен охранител, застанал на ръба на ямата.
— Семейството на покойника изрази недоволство от маникюра му.
— Излезте оттам! — нареди охранителят. Гласът му потрепери леко.
— Защо? — Хари извади найлоново пликче от джоба на сакото си, подложи го под безименния пръст на група и започна да реже с ножа.
Острието потъна без никакво съпротивление в роговия израстък като в масло. Ножът действително притежаваше отлични качества.
— За твое съжаление, според длъжностната ти характеристика нямаш право да арестуваш неправомерно влезли лица.
С помощта на върха на ножа Хари изстърга засъхналата кръв изпод подкъсения нокът.
— Направиш ли го, ще те изгонят, завинаги ще се простиш с мечтите да следваш в Полицейската академия и никога няма да ти дадат разрешително за оръжие — дори за самозащита.
Хари повтори същата процедура и с показалеца на група.
— Следвай служебните инструкции, момче. Обади се на големите батковци в полицията. Извадиш ли късмет, ще пристигнат след половин час. Но най-вероятно ще се наложи да изчакаш до утре. Готово! — Хари запечата пликчетата, прибра ги в джоба на сакото си, хлопна капака на ковчега и изпълзя от гроба. Изтупа пръстта, полепнала по костюма му, и се наведе за лопатата и фенера.
В мрака проблеснаха фаровете на автомобил, свил към параклиса.
— Всъщност казаха, че тръгват веднага — обади се младият охранител и отстъпи заднешком на безопасно разстояние. — Поясних, че става въпрос за гроба на наскоро застреляния наркоман. Кой си ти?
Хари изключи фенера.
— Победителят.
И Хари хукна на изток, в посока, противоположна на параклиса. Всъщност оттам дойде.
Насочи се към светло петно, което, предполагаше той, идваше от лампа в парка „Фрогнер“. Стигне ли в парка, там лесно щеше да избяга от преследвачите си. Надяваше се да не са довели кучета. Ненавиждаше кучета. Тичаше по пътеките, за да не се спъне в някоя надгробна плоча или букет цветя, но хрущенето на чакъла го затрудняваше да чуе дали някой го следва. До алеята на военните сви по затревената площ. Зад гърба си не чуваше стъпки. Ала по короните на дърветата над него зашари треперлив светъл конус. Някой го преследваше с фенер.
Хукна по пътеката към парка. Мъчеше се да не обръща внимание на болката във врата, да бяга спокойно и бързо, да се съсредоточи върху техниката и дишането си. Ще се измъкна, окуражаваше се наум той. Тичаше към Монолита. Щяха да го видят под лампите по пътеката, лъкатушеща по възвишението, и да си помислят, че се е насочил към източния вход към парка.
Хари изкачи възвишението и се спусна надолу. После свърна на югозапад към „Мадсерю але“. Досега адреналинът го беше поддържал във форма, но изведнъж мускулите му се сковаха. За секунда му причерня. Очакваше всеки момент да колабира. Не припадна, но му прилоша и всичко пред очите му се завъртя. Погледна надолу. От ръкава на сакото му се процеждаше кръв с консистенцията на ягодовото сладко на дядо му. Няма да успее да удържи преднината си.
Обърна се. Под лампата на възвишението се стрелна едър мъж. Бягаше с удивителна пъргавина. Плътно прилепнал черен екип. Полицаите не носят такива униформи. Спецотряд „Делта“? Посред нощ, и то след толкова скорошно предупреждение? Само защото някой разровил нечий гроб?
Хари се олюля. В това състояние не би могъл да бяга дълго. Трябваше да се скрие някъде. Избра къща по „Мадсерю але“. Свърна от пътеката, спусна се по затревен склон, като правеше големи крачки, за да не се строполи всеки момент, прескочи ниската ограда, шмугна се между ябълковите дръвчета и се спотаи зад къщата. Просна се на мократа трева. Запъхтян, усещаше как стомахът му се свива мъчително и сякаш се кани да се обърне. Пое си дълбоко въздух и се ослуша.
Нищо.
Осъзнаваше, че е въпрос на време да го открият, а се нуждаеше от здрава превръзка за раните на врата. Стана и се качи на верандата. Надникна през стъклената врата: тъмна дневна.
Разби стъклото с крак и провря ръка. Добрата стара наивна Норвегия. Ключът стоеше пъхнат в ключалката отвътре. Хари го завъртя и хлътна в мрака.