Всички шумове изчезнаха. Спокойствие.
Включи осветлението.
Съблекалня. Тесни дървени пейки. Железни шкафове.
Чак сега усети колко е изтощен. Можеше да остане тук, докато съмне; докато прекратят акцията по издирването. Огледа обстановката. Умивалник с огледало на стената, четири душа, тоалетна. Отвори тежка дървена врата в единия край: сауна.
Влезе вътре и затвори. Миришеше на дърво. Легна на една от широките пейки пред студената пещ. Затвори очи.
Трийсета глава
Тримата тичат по коридор, хванати за ръце. Хари вика да се държат здраво, та лавината да не ги запрати в различни посоки. После чува глухия грохот на снежната грамада, постепенно прерастващ в рев. Бялата стихия ги връхлита и удавя в черния си хаос. Хари стиска с всички сили, но усеща как пръстите им се изплъзват от ръцете му.
Сепна се от кошмара. Погледна часовника. Беше спал три часа. Издиша насъбралия се въздух с продължително съскане. Чувстваше се пребит. Тилът го болеше, усещаше главата си стегната в обръч. Плуваше в пот. Под мишниците му бяха плъзнали големи тъмни нетна. И без да се обръща, се досети за причината. Пещта. Някой я беше запалил.
Хари се изправи и с олюляващи се стъпки влезе в съблекалнята. На едната пейка имаше дрехи. Отвън се носеха удари на топка в корда на тенисракета. Явно спортистите искаха да използват сауната след тренировката.
Застана пред огледалото над умивалника. Зачервени очи, подпухнало лице. Ръбовете на сребристата лента се бяха впили в меката кожа на врата му. Наплиска лицето си с вода и излезе на слънце.
Трима мъже със слънчев загар и тънки крака на пенсионери прекъснаха играта си и го загледаха. Единият си нагласи очилата и извика:
— Трябва ни човек за мач по двойки, младежо. Имаш ли желание да…
— Съжалявам, момчета. Тенислакът — отвърна спокойно Хари, без да се извръща.
Спускайки се към квартал „Скойен“, усещаше погледите им в гърба си. Надяваше се наблизо да минава автобус.
Трюлс Бернтсен почука на вратата на началника.
— Влез!
Белман държеше телефон до ухото си. Изглеждаше спокоен, но не и за човек, който го познава добре колкото Трюлс. Ръката, периодично посягаща към поддържаната му коса, забързаният говор, бръчката на челото — всичко това издаваше напрежение.
Белман затвори.
— Поредният мърморко? — предположи Трюлс и подаде на Белман чаша димящо кафе.
Началникът огледа изненадан напитката, но я прие.
— Главният секретар — обясни Белман и кимна към телефона. — Вестниците са го погнали заради старицата на „Мадсерю але“. Неизвестни лица са надупчили къщата ѝ и шефът иска подробности по инцидента.
— Ти какво му каза?
— Че оперативната централа е изпратила патрул на Западното гробище, след като охранителят е съобщил за човек, който разкопава гроба на Густо Хансен. Патрулът е пристигнал, но посегателите са избягали. После по „Мадсерю але“ някой е открил стрелба по къщата. Собственичката е в шок; повтаря само, че в дома ѝ влязъл учтив млад мъж, висок два метра и половина и с белег на лицето.
— И според теб престрелката е свързана с вандалския акт на гробището?
Белман кимна.
— На пода в дневната ѝ са открити парчета кал, които най-вероятно е довлякъл от гробището. Сега главният секретар се пита дали инцидентът има отношение към преразпределението на наркопазара, дали не започва нова гангстерска война, дали държа положението под контрол.
Белман отиде до прозореца и потърка тесния си нос с пръст.
— Затова ли ме извика? — поинтересува се Трюлс и внимателно отпи от кафето.
— Не. Сетих се за вечерта, когато в Управлението постъпи анонимен сигнал, че целият състав на „Лос Лобос“ ще се събере в „Макдоналдс“. Ти не участва в ареста, нали?
— Не участвах — потвърди Бернтсен и се изкашля. — Бях болен и не успях да дойда.
— От същата кашлица като сега ли? — попита Белман, все още с гръб.
— Какво?
— Колегите забелязали, че вратата на рокерския клуб не е била заключена. По думите на Один там е охранявал някой си Туту. Въпросът е как този тип е усетил, че трябва да офейка. Никой не е знаел за акцията ни, нали?
— Доколкото ми е известно, знаехме само ние.
Белман гледаше през прозореца и пружинираше на пети с ръце на гърба. Нагоре-надолу, нагоре-надолу.