— Добре че дойде — подхвана някакъв глас зад Трюлс.
И без да се обръща, позна Дубай по акцента. Мъжът енигма. С едно уточнение: за всички останали. Но това, че Трюлс познаваше лицето му, никак не му помагаше. Пък и кой отхапва ръката, която го храни?
— Искам да ми намериш един човек.
— Да го намеря?
— Да го доведеш при нас. За останалото нямаш грижа.
— Казах ви, нямам представа къде е Олег Фауке.
— Задачата ти не е свързана с Олег Фауке, Бернтсен. А с Хари Хуле.
— Хари Хуле? — изуми се Трюлс.
— Не знаеш ли кой е?
— Знам, разбира се. Работеше в Отдела за борба с насилието. Пълен хахо, алкохолик. Успя да разреши няколко случая. Да не е в града в момента?
— Отседнал е в „Леон“, стая 301. Довечера в полунощ отиди там и го изведи от хотела.
— И как да го направя?
— Арестувай го, нокаутирай го, предложи му да му покажеш яхтата си. Измисли нещо, но гледай да го доведеш до яхтеното пристанище. Оттам поемаме ние. Петдесет хиляди.
Оттам… Дубай очевидно намекваше, че смятат да ликвидират Хуле. Говореше за убийство — на бивш висш полицай.
Трюлс отвори уста да откаже, но гласът от задната седалка го изпревари:
— Евро.
Трюлс Бернтсен остана със зяпнала уста, а между мозъка и гласните струни увисна неосъщественото му „не“. Устните му повториха сумата, която му се стори, че е чул, но не вярваше на ушите си:
— Петдесет хиляди евро?
— Е?
Трюлс си погледна часовника. Разполагаше с малко повече от единайсет часа. Прокашля се.
— Защо сте сигурни, че в полунощ ще бъде в стаята си?
— Защото той те очаква.
— Какво? Искате да кажете, че не ме очаква?
Хър-хър, глухо забоботи смехът на мъжа отзад — като двигател на стара лодка.
Трийсет и първа глава
В четири часа Хари стоеше под душа на деветнайсетия етаж в хотел „Радисън Плаза“. Надяваше се монтажната лента да издържи съприкосновението с горещата струя, защото водата облекчаваше болките му. Настаниха го в стая 1937. Вземайки ключа, през ума му се стрелна, че през тази година е роден кралят. Кьостлер, принципът на синхронността и асоциации в този дух. Хари обаче не вярваше в съвпаденията, а в способността на човешкия мозък да открива причинно-следствени връзки — дори там, където те не съществуват. Затова винаги се бе съмнявал в резултатите от детективската си работа. А съмнението го бе тласкало към нови и нови проверки. И в хода на тези проверки бе откривал закономерности и бе поставял вината на главния заподозрян под съмнение. Или обратното.
Телефонът в стаята звънна — съвсем дискретно и приятно. Звукът на скъп хотел. Спря душа и отиде до леглото. Вдигна слушалката.
— Една дама, Ракел Фауске… прощавайте, Фауке, ви носи нещо.
— Дайте ѝ пропуск и я пуснете да се качи в стаята ми.
Хари затвори и огледа костюма си в гардероба. Сякаш бе преживял две световни войни. Открехна вратата на стаята. Уви хавлиена кърпа около долната част от тялото си, седна на леглото и зачака. Асансьорът прозвъня и по коридора отекнаха стъпки: категорични, къси стъпки с висока честота. Така вървят жени с тесни поли. Хари затвори очи за миг и когато повдигна клепачи, тя вече стоеше пред него.
— Здравей, голо момче — усмихна се тя, остави торбите на пода и седна на леглото до него. — Какво е това? — Плъзна пръсти по монтажната лента.
— Заместител на лейкопласт. Нямаше нужда да идваш.
— Знам, но не намерих никакви твои дрехи у нас. Явно са изчезнали по време на преместването в Амстердам.
„Изхвърлила си ги — досети се Хари. — Е, бях си го заслужил.“
— Обадих се на Ханс Кристиан и се оказа, че има цял гардероб с дрехи, които не облича. Не са съвсем в твой стил, но двамата носите един и същи размер.
Ракел разтвори торбите. Хари наблюдаваше с ужас как тя вади риза „Лакост“, четири чифта изгладени боксерки, чифт дънки „Армани“ с ръб, пуловер с V-образно деколте, яке „Тимбърленд“, две ризи с щампа на състезател по поло и дори чифт обувки от мека кафява кожа.
Ракел се зае да ги подрежда в гардероба, но Хари стана и я отмени. Докато го наблюдаваше, тя затъкна кичур коса зад ухото си с усмивка.
— Нямаше да си купиш нови дрехи, докато лененият костюм буквално не се разпадне, нали?
— Нещо такова — Хари подреждаше закачалките. От чуждите дрехи го лъхна дискретен познат аромат. — Честно казано, обмислях да си купя нова риза и чифт боксерки.