— Само ако търси виолин — отвърнах аз.
Понеже Исус очевидно нямаше такива щения, се върнахме в хотелската ни стая и се напомпахме за лека нощ. Не знам защо, но решихме да поостанем в Кристиансан. Лентяйствахме, друсахме се и пеехме парчета на Синатра. Една нощ се събудих. Олег се беше надвесил над главата ми с някакво псе в ръце. Чул изсвирване на спирачки, надникнал и видял кучето, полупремазано на улицата. Огледах го внимателно. Беше пострадало тежко. С Олег единодушно преценихме, че гръбнакът му е счупен. Цялото му тяло беше изранено от краста и от бой. Клетото животно явно доста бе препатило — един господ знае дали от стопанина, или от себеподобни. Но беше красиво. Спокойните му кафяви очи ме гледаха с надеждата да поправя сторената му вреда. Опитах се. Нахранихме го и го напоихме, потупах го по главата и започнах да му говоря. Олег предложи да го заведем на ветеринар, но аз се досещах какво ще ни кажат, затова задържахме кучето в хотелската стая. Окачихме табела „Do not disturb“ на вратата и го сложихме в леглото. Редувахме се да бдим над него, за да сме сигурни, че диша. Постепенно телцето му се стопли и пулсът се нормализира. На третия ден го кръстихме Руфус. Поне няма да си отиде от този свят без име, казахме си двамата с Олег.
— Той се мъчи. Ветеринарят ще го приспи с една инжекция. Изобщо няма да го боли — увери ме Олег.
— Няма да позволя на никого да цели Руфус с евтина стока! — заявих аз и заредих спринцовката.
— Полудя ли? — слиса се Олег. — Това е виолин за два бона!
Сигурно правилно беше изчислил. Руфус напусна този свят, вдигнат от дрога — бизнес класа.
Спомням си, че докато се връщахме към Осло, беше облачно. Нито слушахме Синатра, нито пяхме.
В Осло Олег го затресе яко шубе. Аз обаче го раздавах непукист. Нещо ми подсказваше, че старецът няма да се занимава с нас — с двама безобидни, пропаднали наркомани. Бяхме разорени, безработни, а не след дълго свършихме виолина. Олег прочел някъде, че думата „junkie“ била над стогодишна. Произлизала от времето, когато първите хероиномани започнали да крадат скрап от пристанището във Филаделфия и да го продават, за да печелят пари за дрога. Двамата с Олег последвахме примера им. Започнахме да се промъкваме към строителните площадки до пристанището в залива Бьорвика и да задигаме каквото ни попадне. В нашите очи медта и инструментите се равняваха на злато. Медта продавахме на търговец на скрап в Калбакен, а инструментите — на двама литовци — домашни майстори.
Постепенно и други „колеги“ започнаха да припечелват от скрап. В резултат собствениците вдигнаха по-високи огради, поставиха по-многобройна охрана, в картинката се включиха и ченгетата, а купувачите се свряха в миша дупка. И наркотичният глад ни зашиба по-безжалостно от обезумял надзирател, който плющи с камшика по гърбовете на робите. Осъзнавах необходимостта да измислим какво да реши окончателно проблема ни. И измислих.
Разбира се, не обелих и дума пред Олег.
Прекарах цял ден в подготовка на речта ми и ѝ се обадих.
Ирене тъкмо се бе прибрала от тренировка. Зарадва се, че чува гласа ми. Излагах ѝ идеята си в продължение на час. След като приключих, тя се разплака.
Следващата вечер отидох да я посрещна на гарата. Тя слезе от влака от Тронхайм и ме прегърна през сълзи.
Толкова млада. Толкова всеотдайна. Толкова безценна.
Както вече споменах, през живота си не съм обичал човешко същество. Навярно единствено чувствата ми към Ирене са били сравними с обич, защото тогава бях на косъм да се разцивря и аз.
Трийсет и трета глава
През открехнатия прозорец на стая 301 Хари чу как църковната камбана проехтя единайсет пъти във вечерната дрезгавина. Болките в тила и врата поне го държаха буден. Стана от леглото, избута стола до стената така, че да седне с лице към вратата, и се отпусна на него с карабината в скута.
От рецепцията поиска по-силна крушка, защото тази в стаята му изгоряла, и чук, за да закове два гвоздея, стърчащи от прага. Щял да се справи сам, не му трябвала помощ. Сам смени слабата крушка в коридора точно пред вратата на стаята и отпори прага с помощта на чука.
От мястото си щеше да види сенки под вратата, в случай че се появят неканени посетители.
Изпуши няколко цигари. Провери дали пушката е заредена и изпуши останалите в кутията. Камбаната удари дванайсет пъти.