В двора видях джипа ѝ — от високопроходимите, с които тузарите хвърчат по централните улици. Почуках на вратата на жилищната сграда — така, научи ме тя, се наричала къщата, обитавана от стопаните. Никой не ми отвори. Извиках, ехото отекна между стените. Пак нищо. Може да е излязла да поязди, предположих. Все едно. Знаех къде си държи парите, а такива селски постройки никога не се заключват. Натиснах дръжката и се оказах прав: отключено. Тъкмо се качвах към спалнята, тя изникна изневиделица. Внушителната ѝ фигура застана разкрачена горе в халат.
— Какво правиш тук, Густо?
— Исках да те видя — отвърнах и се усмихнах широко.
— Запиши си час при зъболекар — отвърна студено тя.
Зъбите ми действително бяха потъмнели и изглеждаха като из гнили, но с помощта на четка с метални зъбци бързо щях да ги почистя.
— Какво правиш тук? — повтори тя. — Пари ли искаш?
С Исабел се разбирахме от половин дума. Би било излишно да лицемерничим.
— Пет бона? — пробвах аз.
— Няма да стане. Отдавна приключихме с теб. Да те откарам ли обратно до спирката?
— Недей така, Исабел. Едно бързо…?
— Шшт!
Чак след малко загрях. Явно гладът за виолин ми беше изпил акъла. Та тя стоеше по халат посред бял ден, и то гримирана.
— Очакваш ли някого? — попитах аз.
Тя мълчеше.
— Нов тъпкач?
— Така става, като не си спазваш графика, Густо.
— Много съм добър в компенсациите — отвърнах, сграбчих ловко китката ѝ и я притеглих към себе си.
— Мокър си — дърпаше се тя, но не по-ожесточено от друг път, когато искаше груб секс.
— Вали — обясних и захапах меката част на ухото ѝ. — А твоето извинение какво е?
Ръката ми се плъзна под халата ѝ.
— И вониш! Пусни ме!
Ръката ми погали епилираните ѝ слабини, напипа процепчето. Беше не просто влажна, а мокра. Можех веднага да вкарам два пръста. Но ми се стори прекалено мокра. По кожата си усетих нещо слузесто. Отдръпнах си ръката. По пръстите ми бе полепнало нещо бяло и слузесто. Погледнах изумен Исабел. По лицето ѝ се изписа тържествуваща усмивка. Тя се наведе към мен и прошепна:
— Както вече казах, така става, като не си спазваш графика.
Побеснях. Вдигнах ръка да я ударя, но тя сграбчи китката ми и не успях. Яка кучка се оказа тази Скойен.
— Върви си, Густо.
Нещо засмъдя в очите ми. Ако не знаех какво е, щях да предположа, че са сълзи.
— Пет бона — прошепнах със задавен глас.
— Няма да стане. Ако ти дам, пак ще се върнеш. А това не може да продължава.
— Проклета курва! — креснах аз. — Забравяш няколко много важни неща. Или ще ми дадеш кинти, или ще изпея всичко на вестниците. И не говоря за чукането, а за акцията „да изчистим Осло“, в която си в комбина със стареца. Шибани псевдо-социалисти, дрога и политика — в един кюп. Колко според теб ще ми платят от „Ве Ге“?
Вратата на спалнята се отвори.
— На твое място веднага бих си плюла на петите — посъветва ме Исабел.
В тъмното зад нея подът проскърца под нечии стъпки. Исках да побягна. Наистина. Но въпреки това си останах на мястото.
Стъпките приближаваха.
В мрака проблеснаха белите линии по лицето му.
Тъпкач. Сексуален хищник.
Той се прокашля.
И пристъпи на светло.
Въпреки началните симптоми на абстиненция отново усетих желанието да докосна гърдите на този ослепителен красавец; да усетя горещата му потна кожа под пръстите си; да почувствам как мускулите му се стягат инстинктивно от възмущение какво, по дяволите, си позволявам.
— Кой? — попита Хари.
— Микаел Белман — повтори Беате, след като си прочисти гърлото.
— Белман?
— Да.
— Под ноктите на Густо има следи от кръвта на Белман?
— Така изглежда.
Хари отметна назад глава. Това променяше всичко. Или не? Този факт не означаваше непременно, че Белман има пръст в убийството на Хансен, но началникът на ОРГКРИМ очевидно криеше нещо.
— Махай се оттук — нареди ми тихо Белман.