— Не съм забелязал, но се досещах.
— Знаел е, че си наясно: издадеш ли го, с теб е свършено. Когато ме повика, ти се превърна заплаха и за да не рискува излишно, Асаев се опита да те отстрани, но не успя.
Олег затвори очи. Продължаваше да стои приклекнал. Сякаш му предстоеше важно състезание и двамата с Хари мълчаха, за да се съсредоточат.
Отвън нахлу обичайният репертоар на града: бучене на автомобили, далечен клаксон на лодка, вяла сирена. Все звуци, съвкупност от човешка дейност — нескончаемото пукане на мравуняка, монотонно, приспивно и внушаващо спокойствие като топла възглавница.
Олег посегна бавно, без да сваля поглед от Хари.
Хари поклати глава.
Олег обаче взе пистолета. Внимателно, сякаш се боеше да не се взриви в ръцете му.
Четирийсет и трета глава
Трюлс се премести на терасата в търсене на уединение.
Докато останалите разговаряха, той се опитваше да участва, отпиваше от шампанското, вземаше си коктейлни хапки и се мъчеше да се преструва, че е в свои води. Двамина благовъзпитани гости дори се опитаха да го приобщят към разговора, запознаха се с него, поинтересуваха се кой е и с какво се занимава. Трюлс им отговаряше едносрично и дори не му хрумна на свой ред да прояви внимание към техните професии. Сякаш изобщо не се намираше в позиция да ги разпитва. Или се боеше да узнае колко важни длъжности заемат тези надувки.
Ула, изцяло ангажирана с поднасянето на храната и напитките, се усмихваше и общуваше свойски с важните клечки. Трюлс успя да размени поглед с нея едва два-три пъти. Тогава тя с усмивка изрече няколко думи само с устни; извиняваше се, че няма време да си поговорят — много би искала, но като домакиня е невъзможно да остави гостите. Нито един от останалите доброволци от бригадата, участвала активно в строежа на къщата, не успя да дойде на партито. А полицейските началници и главният секретар не познаха Трюлс Бернтсен. Направо му се прииска да им се представи като полицая, временно ослепил арестант, та да опресни паметта им.
Терасата обаче беше станала страхотна. Под нея Осло блестеше като бижу.
Есенният хлад довя въздух с по-високо налягане. Синоптиците предупредиха, че по високите места се очаква през нощта температурите да паднат до нулата. До ушите му долетя вой на сирени от центъра. Линейка и най-малко една полицейска кола. Обзе го желание да се измъкне незабелязано, да включи полицейското радио, да чуе какво се е случило, да измери пулса на своя град; да усети неразривната връзка помежду им.
Вратата към терасата се отвори и Трюлс инстинктивно се отдръпна две крачки назад, към затъмнената част, та да не го въвличат в разговори, в които би се почувствал още по-нищожен.
Микаел се появи заедно с мадамата от общинския съвет. Исабел Скойен.
Изглеждаше стабилно подпийнала. Микаел я придържаше. Внушителна дама — превъзхождаше го по ръст. Застанаха до перилата с гръб към Трюлс, встрани от еркера, където гостите вътре не можеха да ги видят.
Трюлс очакваше Микаел да ѝ запали цигара, но не стана нищо подобно. Роклята ѝ прошумоля и когато чу приглушения ѝ смях и престорените ѝ протести, Трюлс съобрази, че е пропилял всичките си шансове да издаде присъствието си навреме. Бедрата ѝ проблеснаха под лунната светлина, после тя категорично дръпна роклята надолу, обърна се и главите им се сляха в един силует, открояващ се върху тъмнеещия град. Езиците им се преплетоха с премляскващ звук. Трюлс се обърна към гостната и видя как Ула усмихната снове сред гостите с препълнени подноси. Трюлс недоумяваше. Просто умът му не го побираше. Картината не го шокира: не за пръв път виждаше Микаел да кръшка. Но просто не разбираше как е възможно да проявява такава наглост и безсърдечие. Когато имаш съпруга като Ула, когато си извадил такъв късмет, когато си ударил джакпота, защо ти е да рискуваш да изгубиш всичко това заради едното чукане? Или просто мъжете, надарени от Господ — или който там раздава дарбите, — с качества, любими на жените — привлекателност, пробивност, красноречие — се чувстват задължени, така да се каже, да разгърнат изцяло потенциала си? Както например хората, високи два и двайсет, смятат, че е направо грехота да не играят баскетбол. Трюлс не се чувстваше сигурен в разсъжденията си. Но знаеше едно: Ула заслужава повече. Заслужава човек, който да я обича, както той винаги я бе обичал. И винаги ще я обича. На флирта с Мартине вече гледаше като на авантюристична забежка. Нищо сериозно. Беше се зарекъл повече да не се повтори. И преди му беше хрумвало да покаже на Ула, че ако тя се раздели с Микаел, може изцяло да разчита на Трюлс. Досега обаче не бе измислил подходящ начин да го направи. Трюлс наостри уши. Микаел и Исабел Скойен разговаряха.