Кето̀ мушна банкнотата в джоба на панталона си и сложи другата си ръка върху рамото на Хари.
— Разбирам, че искаш да защитиш сина си, Хари. Но я се замисли… Ами ако той наистина е убил другото момче? Когато родител се бори за доброто на детето си, хората говорят за саможертва. Всъщност у родителя проговаря инстинктът за самосъхранение, за опазване на неговия клонинг. Не доблестно себеотрицание, а биологичен егоизъм. Когато навремето татко ни четеше на глас Библията, аз си мислех, че постъпката на Авраам, подчинил се на Божата повеля да пожертва сина си, е акт на малодушие. Ала пораснах и осъзнах, че само наистина безкористен баща би склонил да пожертва рожбата си, ако тази жертва би послужила в името на цел, по-висша и от бащата, и от сина. Защото такива цели съществуват.
Хари хвърли цигарата си на тротоара.
— Грешиш. Олег не е мой син.
— Така ли? Тогава защо се зае с неговия случай?
— Защото съм полицай.
— Шестата заповед, Хари — засмя се Кето̀. — Не лъжи.
— Не е ли осмата? — Хари стъпка димящата угарка. — Доколкото си спомням, заповедта гласи да не свидетелстваш лъжливо против ближния, а това ще рече, че не е грях да говориш неистини за самия себе си. Май не си изкарал цяло следване по богословие, а?
— С Исус не се нуждаем от професионална квалификация. Ние сме мъже на словото. И подобно на всички шамани, ясновидци и прочие шарлатани понякога вдъхваме лъжлива надежда и правдива отрада.
— Като те слушам, даже не бих те нарекъл християнин.
— Нека се изразя така: не вярата ме е спасила, а съмнението. Това е моят завет.
— Съмнението.
— Именно — жълтите зъби на Кето̀ проблеснаха в мрака. — Нека те питам: толкова ли си сигурен, че Господ не съществува, че няма Божий промисъл?
Хари се засмя тихо.
— Не сме чак толкова различни, Хари. Аз нося свещеническа яка, без да съм същински християнин, ти — шерифска звезда, а не си шериф. Колко непоклатимо всъщност е твоето евангелие? Защитаваш утвърдените и работиш, та на заблудените да им се въздаде според греховете? Нима и ти не си неверник?
Хари извади нова цигара от кутията.
— За жалост, вината на Олег е извън всяко съмнение. Ще се прибирам.
— В такъв случай — приятен път. Ще тръгвам. Чака ме служба.
Зад гърба на Хари пропищя клаксон. Той се извърна машинално. Два фара го заслепиха и после зашариха напред, към завоя. Стоповете проблеснаха като два изтляващи въглена в мрака. Полицейската кола намали пред гаражите на Управлението. Хари се обърна към Кето̀, но онзи вече беше изчезнал. Старият свещеник сякаш се бе слял с мрака. Хари долови само глухи стъпки, отдалечаващи се към гробището.
Хари действително смогна да си събере багажа и да се изнесе от хотела за предвидените пет минути.
— За гостите, желаещи да платят в брой, сме предвидили отстъпка — обясни момчето зад рецепцията.
Познатата стара традиция.
Затърси в портфейла си. Вътре имаше разнообразна валута: хонконгски долари, юани, американски долари, евро. Мобилният му телефон зазвъня. Долепи го до ухото си и едновременно подаде на момчето отброените банкноти.
— Слушам.
— Аз съм. Какво правиш?
По дяволите. Беше решил да ѝ се обади чак от летището. Да направи раздялата възможно по-проста и брутална. Да изтръгне ножа отведнъж.
— Тъкмо напускам хотела. Да ти звънна след две минути?
— Обаждам се само да ти кажа, че Олег се е свързал с адвоката си… с Ханс Кристиан.
— Отстъпката важи при плащане в норвежки крони — обясни момчето.
— Олег иска да те види, Хари.
— Мамка му!
— Какво? Хари, там ли си?
— Може ли да платя с Visa?
— Ще ви излезе по-евтино да изтеглите пари в брой от банкомат.
— Да ме види?
— Така е казал. Час по-скоро.
— Невъзможно е, Ракел.
— Защо?
— Защото…
— Въпреки това ще платя с карта.
— Хари?
— Наложили са му забрана за посещения, Ракел. Втори път няма как да надхитря охраната, а и….
— Какво?
— Не виждам смисъл. Изчетох цялата документация и…
— И?
— Според мен той наистина е застрелял Густо Хансен, Ракел.
— Приемаме всички други карти освен Visa: MasterCard, American Express…
— Нямам друга карта! Ракел?
— Тогава платете в долари или евро. Обменният курс не е никак изгоден, но пак е за предпочитане пред ПОС терминала.
— Ракел? Ракел? По дяволите!
— Всичко наред ли е, господин Хуле?
— Тя затвори. Ето ви парите. Стигат ли?