— Приеха го в болница „Юлевол“. Възложил съм на двама мои приятели от полицията да го пазят. Още нещо: и момента нападателят също е в болница, но след като го изпишат, ще му наложат специални рестрикции.
— Забрана да получава писма и посещения? — предположи Симонсен.
— Точно така. Можеш ли да проучиш какво е обяснил пред полицията или пред адвоката си?
— Това ще е доста трудно — Симонсен се почеса по главата.
— Най-вероятно не са изкопчили от него нито дума, но все пак опитай да разбереш — Хари си закопча палтото.
— Къде отиваш? — попита Ракел и сложи ръка над лакътя му.
— При извора.
В осем вечерта уличното движение в столицата на страната с най-кратко работно време в целия свят отдавна бе замряло. В дъното на улица „Толбю“ стоеше момче с фланелка номер 23. Аршавин. Беше си нахлупил качулката на суичъра. Носеше огромни маратонки „Въздушния Джордан“ и дънки „Жирбо“, прясно изгладени и толкова твърди, че и без крака в тях щяха да си стоят прави. Пълен гангстерски комплект, вероятно изкопиран до последната подробност от последния видеоклип на рапъра Рик Рос. Ако дънките се смъкнат, отдолу сигурно ще се покажат боксерки в същия стил, предположи Хари. Никакви белези от прободни рани или инжекции, но минимум една татуировка с агресивно послание.
Хари се приближи до младежа, без изобщо да се оглежда.
— Четвъртинка виолин.
Младежът впи очи в Хари, като продължаваше да държи ръцете си в джобовете, и кимна.
— Е?
— Чакай малко, бате.
Младежът говореше с пакистански акцент, който — не беше трудно да се предположи — мигом изчезваше, докато хапваше традиционни норвежки кюфтенца в дома на осиновителите си.
— Нямам време да те чакам да си събереш „отбор“.
— Споко, ще стане бързо.
— Ако ми дадеш веднага, добавям още една стотачка.
Младежът го измери с поглед. Хари се досещаше за какъв го взема дилърът: противен бизнесмен, дето от време на време се друса и умира от страх да не го види някой колега или роднина. Идеалният кандидат за изнудване.
— Шестстотин — заяви младежът.
Хари кимна с въздишка.
— Айде — подкани го младежът.
Зад ъгъла влязоха в заден двор. Куриерът — чернокож, вероятно северноафриканец, се беше облегнал на купчина палети и тресеше глава в такт с музиката от айпода. Едната слушалка висеше свободна.
— Четвъртинка — каза Рик Рос.
Куриерът извади нещо от джоба на якето си и го подаде на Хари с длан, обърната надолу, за да не се вижда. Хари огледа пликчето. Съдържаше бял прах с няколко по-тъмни зрънца.
— Имам въпрос — Хари прибра пликчето в джоба си.
Двамата пласьори се вцепениха. Куриерът посегна към гърба си. Малокалибрен пистолет, затъкнат под колана му, предположи Хари.
— Някой от вас виждал ли е това момиче? — показа им снимката на Ирене Хансен.
Те я разгледаха и поклатиха глава.
— Давам пет бона на който ми даде някаква информация, дори да е най-обикновен слух.
Пласьорите се спогледаха. Хари чакаше. Двамата разпериха ръце. Навярно не събуди подозренията им, защото и друг път се бе случвало баща да разпитва за дъщеря си из наркоманските среди. Явно цинизмът и въображението им не достигаха да го забаламосат с нещо, колкото да приберат обещаната награда.
— Е, добре. Предайте на Дубай, че разполагам с информация, която ще го заинтригува. Става въпрос за Олег. Нека дойде в „Леон“. Да търси Хари.
Оказа се прав: берета от серията „Чита“. Деветмилиметрова. Късоцевна гадост.
— Кука ли си?
— Не — Хари се помъчи да потисне гаденето, което винаги го връхлиташе при вида на насочено от упор дуло на пистолет.
— Разправяй го на шапката ми! Не си дрога, а полицейски агент.
— Казвам ви истината.
Куриерът кимна на Рик Рос, той се приближи до Хари и дръпна нагоре ръкава му. Хари се опитваше да не гледа дулото.
Рик Рос подсвирна от изненада.
— Май пичът верно е на помпа!
Хари беше използвал най-обикновена игла. Нагря я със запалка и прободе ръката си на четири-пет места. После натърка раните с нишадър, та да изглеждат по-червени. Накрая проби вената в сгъвката на лакътя, за да се получи подкожен кръвоизлив с няколко ефектни синини.
— Въпреки това си мисля, че ни будалка — не мирясваше куриерът, прехвърли тежестта на другия си крак и хвана пистолета с две ръце.
— И защо да го прави? Скивай, в джоба си носи и запалка, и алуминиево фолио.
— Не го е шубе.
— Да бе! Я го погледни!
— Не ми изглежда достатъчно изплашен. Ей, ченгето, я се нацели да те видя!