— Май здраво си се нашил, а, Раге?
— Я трай!
— Споко бе. Що си запалил моторетката?
— Според мен на Раге не му хареса, че му спомена името — обади се Хари.
— Затваряй си устата и цели, казах!
Досега Хари не си беше инжектирал хероин — поне не в трезво състояние, — но беше употребявал опиум и имаше бегла представа как се стопява прахът, та да изтеглиш течността в спринцовка. Пък и едва ли е толкова сложно, помисли си той. Приклекна, изсипа праха върху фолиото. Няколко зрънца паднаха на земята, той навлажни пръст, обра ги и ги натърка по венците си, като се опитваше да изглежда нетърпелив. Имаха горчив вкус. По време на служба и преди беше опитвал хероин при съмнение за контрабанден внос. Но този наркотик имаше лек привкус на амоняк. Не, не на амоняк. По-скоро напомняше вкуса на презряла папая. Щракна запалката. Надяваше се дилърите да отдадат мудността му на факта, че в челото му е опрян пистолет.
След две минути държеше пълна спринцовка.
Рик Рос си възвърна гангстерското спокойствие. Беше навил ръкавите до лактите си и стоеше демонстративно разкрачен, със скръстени ръце и леко наведена назад глава.
— Давай — изкомандва той, но веднага вдигна ръка да спре съдружника си, чийто пръст вече лягаше плътно на спусъка:
— Не ти, Раге! На него говоря!
Хари ги огледа крадешком. По голите ръце на Рик Рос не личаха белези от спринцовки, а позата на Раге, цял нащрек, издаваше силно напрежение. Хари стегна лявата си ръка в юмрук и я отпусна. И така няколко пъти. После щипна вената в сгъвката на лакътя и заби спринцовката под препоръчвания трийсетградусов ъгъл. Надяваше се да изглежда убедително в очите на хора, които очевидно не се бодат.
— Аааа… — простена блажено Хари.
Увлечени да наблюдават реакцията му, не забелязаха дали иглата влиза във вена, или просто пробива месото.
Хари забели очи, коленете му се подкосиха. Перфектно симулиран оргазъм.
— Не забравяйте да предадете каквото ви поръчах на Дубай — прошепна той и пое към Двореца, преплитайки крака.
Изправи се и тръгна нормално чак по улица „Дронинген“. Докато вървеше по „Принсен“, позакъснелият ефект настъпи. Частици от веществото се бяха добрали до мозъка по капилярите. И макар че в кръвообращението му бе постъпила съвсем нищожна доза, Хари усети как очите му се изпълват със сълзи. Сякаш се сля с любима, която никога не бе очаквал да види пак. В ушите му зазвуча не небесна музика, а небесна светлина, по-нежна от гласа на цигулка. Затова, значи, бяха нарекли дрогата „виолин“.
В десет вечерта осветлението във всички кабинети на ОРГКРИМ беше изгасено, а коридорите пустееха. Само в кабинета на Трюлс Бернтсен синята светлина от работещия компютърен екран хвърляше леки отблясъци върху полицая, изпружил крака върху бюрото. Беше заложил хиляда и петстотин крони на „Манчестър Сити“, но мачът вървеше на загуба. Сега обаче реферът отсъди пряк свободен удар в полза на „Сити“. Осемнайсет метра от голлинията. Зад топката застана Тевес.
Трюлс Бернтсен чу как вратата се отвори и десният му показалец машинално посегна към клавиша escape. Въпреки това закъсня.
— Надявам се разходите по приемането на телевизионния канал да не са за сметка на бюджета на моя отдел.
Микаел Белман седна на единствения друг стол в кабинета. Трюлс беше забелязал, че откакто Белман започна да се издига професионално, скъса с диалекта от Манглерю. Позволяваше си да говори автентично само при общуване с Трюлс.
— Прегледа ли вестника?
Трюлс кимна. Поради липса на по-забавно четиво, след като изчете криминалната и спортната страница, продължи да прелиства вестника. Успя да изплакне очи с прелестите на Исабел Скойен, секретарката на общинската съветничка по социалните въпроси. През лятото „Ве Ге“ помести на страниците си пространно интервю с нея, озаглавено „Метлата“, в което я величаеха, че е допринесла за неутрализирането на наркобандите и свиването на хероиновото потребление по улиците на Осло, и ѝ предричаха бляскава кариера в Стуртинга. Оттогава госпожица Скойен непрекъснато попадаше пред фотографските обективи на премиери и светски събития. При всички случаи общинският съвет работеше много ефективно. Трюлс забелязваше правопропорционална зависимост между нарастващата дълбочина на деколтето ѝ и засилващата се подкрепа от страна на опозицията, а широтата на усмивката ѝ скоро щеше да достигне размера на задника ѝ.
— Проведох строго конфиденциален разговор с моя началник. Гласи ме за главен секретар при министъра на правосъдието.
— Иха! — възкликна Трюлс. Терес току-що запрати топката в горния ъгъл на вратата.