— Прав си — потвърди тя. — Иззетите проби бяха бели на цвят. През последните месеци на практика не е конфискувана никаква стока и тези кафяви зрънца наистина са странни, още повече че старши инспектор от летището се обади да съобщи за нещо подобно.
— Какво по-конкретно?
— В ръчния багаж на един от пилотите се натъкнали на плик с прах. Колегата се интересуваше как така лабораторният анализ е показал картофено брашно, щом със собствените си очи е видял кафяви частички в праха.
— И подозира, че пилотът се е опитал да пренесе виолин?
— По границите не се е случвало да заловят пратка с виолин и въпросният инспектор няма представа как изглежда дрогата. Пък и хероинът обикновено е примесен с кафяви частици, рядко е чисто бял. Затова колегата първо предположил, че се касае за две смесени партиди. Впрочем пилотът е хванат с праха преди международен полет.
— Заминавал е за чужбина?
— Да.
— За къде?
— За Банкок.
— И е пренасял картофено брашно за Банкок?
— Сигурно за свои сънародници, които искат да си приготвят бял сос за рибените кюфтета — усмихна се Беате и се изчерви, смутена от опита си да прояви остроумие.
— Мхм. Да те питам друго. Преди малко прочетох за полицейски агент, намерен мъртъв на пристанището в Гьотеборг. Плъзнали слухове, че е бил „пробит“. Случайно да си чувала същото да се говори за убития полицай под прикритие в Осло?
— Не — поклати глава Беате. — Тъкмо обратното. Имаше репутация на яростен преследвач на бандити. Малко преди смъртта си се похвалил, че едрата риба клъвнала примамката, но държал сам да намотае въдицата.
— Сам, а?
— Отказвал да сподели подробности. Нямал доверие никому. Да ти звучи познато, Хари?
Той се поусмихна, стана и си облече сакото.
— Къде отиваш?
— На гости у стар приятел.
— Не знаех, че изобщо имаш приятели.
— Просто израз. Обадих се на шефа на КРИПОС.
— Хаймен?
— Да. Помолих го за списък с мобилните разговори на Густо в часовете преди убийството. Той ми отвърна, че първо, случаят е кристално ясен и изобщо не се е наложило да изискват такива сведения от телекомуникационната компания, и второ, дори да разполагат с такава информация, никога не биха я споделили с… да видим — Хари затвори очи и започна да изброява, използвайки пръстите си: — … „разжалвано ченге, пияница и предател като теб“.
— Друго не съм и очаквала.
— Сега ще се наложи да се пробвам другаде.
— Ти си знаеш. До края на деня ще имаш резултатите от химичния анализ на праха.
Хари тръгна към вратата, но спря на прага:
— Спомена, че виолинът е започнал да завзема пазара в Гьотеборг и Копенхаген. Да разбирам ли, че се е появил там, след като е набрал популярност в Осло?
— Да.
— Обикновено не става ли обратното: новите наркотици завземат първо Копенхаген и оттам се разпространяват на север?
— Май си прав. Какво подозираш?
— Още не знам. Как му беше името на онзи пилот, казваш?
— Изобщо не съм споменавала името му. Шулц. Торд Шулц. Нещо друго?
— Да. Да ти е хрумвало, че колегата под прикритие може и да е постъпил правилно?
— В смисъл?
— Мълчал е и е отказвал да повери информацията на другиго. Вероятно е знаел за „пробито звено“ в системата.
Хари се огледа в просторното като катедрала фоайе на централата на „Теленур“ във Фурнебю. На десетина метра от него двама души чакаха до вратите тип „турникет“. Приемният персонал им залепи по един стикер за достъп и ги пусна да преминат чак когато двама служители на компанията слязоха да ги посрещнат. „Теленур“ явно беше затегнала мерките за сигурност и планът на Хари да се натресе без предизвестие в кабинета на Клаус Туршилдсен се оказа неприложим при тези условия.
Хари прецени ситуацията.
Несъмнено Туршилдсен нямаше да остане очарован от посещението, защото старата присъда за ексхибиционизъм, която бе успял да скрие от работодателите си, често влизаше в ролята на сигурен коз в ръцете на Хари, когато изискваше от Туршилдсен конфиденциална информация, понякога прекрачваща позволеното по закон. Така или иначе обаче, без полицейски правомощия Хари едва ли щеше да успее да изкопчи нещо от Туршилдсен.
Вдясно от четирите турникета служител бе отворил широка врата и пропускаше поетапно група посетители. Хари мигом измисли как да се възползва от случая. Бързо се приближи, смеси се с множеството и докато хората се придвижваха бавно напред, се обърна към съседа си, дребен мъж с китайски черти: