— Как така?
— В системата се е внедрил саботьор. Всъщност пилотът е възнамерявал да изнесе дрогата в Банкок.
По уханието на парфюма Хари усети, че Ракел се е надвесила над рамото му. В тъмната стая на Олег светеше единствено компютърният екран.
— Секси снимка. Коя е тази?
Хари чу гласа ѝ току до ухото си.
— Исабел Скойен. Секретарка в общинския съвет. И тя е в списъка с обажданията на Густо. Всъщност тя го е потърсила.
— Тази кръводарителска тениска не я ли пристяга твърде много?
— Част от работата на политиците е да насърчават кръводарителските акции.
— Политик ли? Тя не е ли секретарка?
— Така или иначе, тук пише, че била кръвна група АБ с отрицателен резус-фактор, а в такъв случай си просто длъжен да дадеш кръв.
— Много рядко срещана кръвна група, да. Затова ли така се заплесна по снимката?
— Просто открих доста информация за нея — усмихна се Хари. — Дресира коне, нашумяла е с прозвището Метлата.
— А, вярно. Тя обра лаврите, задето натикаха всички наркобандити зад решетките.
— Явно не всички. Каква обща тема може да имат общинска служителка и Густо Хансен?
— Тя се занимава с противодействие на наркотиците. Сигурно е искала да получи от него най-обща информация.
— В два през нощта?
— Опа!
— Ще трябва да я попитам.
— Май много ти се ще.
Хари обърна глава към нея. Лицето ѝ стоеше толкова близо, че той го виждаше размито.
— Ревност ли долавям, скъпа?
— Ни най-малко — засмя се тя. — Тя изглежда адски долнопробно.
Хари си пое бавно дъх. Ракел не се отмести.
— И кое те кара да мислиш, че долнопробното не ми харесва? — попита той.
— Защо шепнеш?
Устните ѝ се движеха съвсем близо до неговите и той долавяше дъха ѝ.
За две дълги секунди се чуваше само вентилаторът на компютъра. После Ракел рязко се изправи, погледът ѝ премина през Хари, все едно е прозрачен. Тя докосна пламналите си бузи, за да ги охлади, обърна се и излезе.
Хари отпусна глава назад, затвори очи и тихо изруга. Ракел тракаше с нещо в кухнята. Той си пое дълбоко дъх два пъти и реши, че току-що не се бе случило нищо. С усилие събра мислите си и продължи.
Провери в Гугъл какво ще излезе за оставащите в списъка имена. За някои от тях се получиха резултати отпреди десет години: от ски състезания, роднински събирания. За други не откри абсолютно никакви сведения. Те вече не съществуваха, бяха се изплъзнали от всепроникващите прожектори на модерното общество и спотаени в някое мрачно кьоше, чакаха следващата доза или въобще не чакаха.
Хари се загледа в плакат на стената — щръкналата коса на мъжа наподобяваше украсите от пера, които индианците носят на главата си. Отдолу пишеше „Йонси“. Хари се досети, че май така изглеждаше фронтменът на исландската банда „Сигур Рос“. Як саунд и непрекъснато пеене на фалцет. Доста далеч от класата на „Мегадет“ и „Слейър“, но музикалните предпочитания на Олег сигурно се бяха попроменили за изминалите три години. Ако например някой му е повлиял. Хари сключи ръце на тила си.
Ирене Хансен.
Пак се сети какво му направи силно впечатление, докато преглеждаше списъка с разговорите в паметта на Густовия телефон: с Ирене са се чували по телефона почти всеки ден, но изведнъж, след предпоследния им разговор, контактите помежду им рязко секваха. Густо дори не я беше набирал. Сякаш двамата са се скарали. Или Густо просто е знаел, че дори да звъни на Ирене, тя няма да вдигне. И най-неочаквано, в деня на кончината си, той я е потърсил на стационарния телефон в дома ѝ. Според разпечатката разговорът бе продължил минута и дванайсет секунди. Кое в случая будеше подозренията на Хари? Опита се да намери пътя обратно към първоизточника на съмненията си. Уви, не успя. Набра стационарния телефон. Никой не вдигна. После пробва да се обади и на мобилния на Ирене. Операторът съобщи, че входящите повиквания към този номер временно са преустановени поради непогасени задължения.
Пари.
Намесят ли се наркотици, парите стават алфата и омегата. Хари се помъчи да си спомни как се казваше пилотът, заловен да пренася съмнителен прах в ръчния си багаж. Полицейската му памет все още функционираше отлично. Въведе името Торд Шулц в уебстраницата за телефонни справки.