— Пробата не е напълно идентична с леворфанола.
Хари и Нюбак се обърнаха към Мартин Пран.
— Съединението е модифицирано.
Пран вдигна глава. Хари забеляза в очите му неочакван пламък.
— По какъв начин? — поинтересува се Нюбак.
— Ще ми трябва време да го проуча по-подробно, но най-вероятно едната хлорна молекула е била заменена с молекула флуор. Това значително облекчава разходите по производството.
— Нещо като Дрезер?
— Възможно е — потвърди Пран с едва забележима усмивка.
— Божичко! — възкликна Нюбак и се почеса по главата с две ръце. — Който се е сетил, трябва да е гений или невероятен късметлия.
— Момчета, нещо изгубих нишката — обади се Хари.
— О, извинявай. През 1897 година Хайнрих Дрезер тествал фармакологично аспирина. През следващите дни продължил лабораторните опити да промени формулата му. Сменил една молекула тук, добавил друга там и — хоп! — лекарството започнало да се свързва с други рецептори в човешкия организъм. Единайсет дни по-късно Дрезер разполагал с ново вещество. До 1913 година го продавали като средство против кашлица.
— И как се казва това средство?
— Името произлиза от гръцката дума за „героиня“.
— Хероин.
— Именно.
— А покритието? — Хари адресира въпроса си към Пран.
— Нарича се дражирано покритие — намусено го поправи Квазимодо. — Какво по-конкретно те интересува?
Лицето му беше обърнато към Хари, но очите му се взираха в стената. Звяр, затворен в клетка, или стадно животно, което упорито отказва да приеме превъзходството на водача. Или човек с проблеми в общуването. Вниманието на Хари обаче привлече най-вече позата му — килнато дърво.
— Колегите от криминалистиката смятат, че кафявите частици в състава на виолина идват от стрито… дражирано покритие на таблетки, каквото използвате при производството на метадон тук, в Онкологичния център.
— И? — сопнато попита Пран.
— Възможно ли е виолинът да се произвежда тук, в Норвегия, от човек с достъп до метадоновите таблетки, които произвеждате вие в Центъра?
Стиг Нюбак и Мартин Пран се спогледаха.
— Нашият център снабдява и други болници с метадонови таблетки и доста хора имат достъп до тях — обясни Нюбак. — Виолинът обаче е химия от висшия пилотаж. — Издуха шумно въздуха от бузите си. — Как мислиш, Пран? Имаме ли достатъчно капацитети в норвежките изследователски среди, та да синтезираме толкова сложно химично съединение?
Пран поклати отрицателно глава.
— Допускате ли нечий късмет да е проработил? — настоя Хари.
— Дотолкова, доколкото по време на композирането на „Немски реквием“ Брамс е разчитал на късмета си.
В стаята настъпи тишина. Дори приказливият Нюбак не се сещаше какво да добави.
— Е — Хари стана.
— Дано сме ти помогнали — Нюбак му протегна ръка над масата. — Поздрави Сабото от мен. Предполагам, още работи в дружество „Хафслюн“ и се грижи за електричеството в града?
— Нещо такова.
— И продължава да изпитва непоносимост към дневната светлина?
— По-скоро не понася да му досаждат.
Нюбак се усмихна колебливо.
На излизане от сградата Хари спря два пъти. Веднъж, за да надникне в пустата лаборатория, където бяха изгасили осветлението. Втория път — пред кабинета на Мартин Пран. От процепа над прага се процеждаше светлина. Хари натисна внимателно дръжката. Беше заключено.
Още с качването в наетата кола Хари погледна мобилния си телефон. Пропуснато повикване от Беате, но не и очакваният есемес от Исабел Скойен. Покрай стадион „Юлевол“ осъзна колко неподходящо време бе избрал за излизане от града. Точно сега хората с най-кратко работно време на света се прибираха по домовете си. Докато стигне до район Карихауген, му трябваха цели петдесет минути.
Сергей барабанеше нервно по волана. Работното му място се намираше в посока, противоположна на настоящото задръстване, ала в момента той се връщаше от нощна смяна. Автомобилите пълзяха към Карихауген едва-едва със скоростта на хладна лава. Провери името на полицая в Гугъл. Откри множество статии за успешно разнищени от него убийства. Този тип дори заловил сериен убиец в Австралия. Запомни факта, защото преди обяд гледа научнопопулярен филм за Зеления континент по „Animal Planet“. Разказваше се за интелигентността на крокодилите в Северната територия; за начина, по който изучават навиците на плячката си. Сутрин туристите с палатки обикновено отиват да донесат вода от близък билабонг. Минавайки по пътеката край езерото, те са в пълна безопасност, макар крокодилът да ги гледа оттам. Останат ли туристите още една нощ, на следващата сутрин ще се повтори същото. На сутринта след третото пренощуване обаче изобщо няма да видят крокодила. Той ще ги нападне изневиделица и ще ги повали във водата.