— Току-що ми съобщиха същото.
— Значи знаете? — озадачи се Хари. — Методът се нарича „жук“, или „бръмбар“ на руски.
— За какво говориш?
— За тухлата.
— Каква тухла?
— Я по-добре ти ми кажи какво имаш предвид — пое си дъх Хари.
— Гойко Тошич.
— Кой е той?
— Нападателят на Олег.
— И?
— Открили са го мъртъв в килията му.
— Как…? — Хари се вгледа във фаровете на насрещен автомобил.
— В момента изясняват обстоятелствата. Най-вероятно се е обесил.
— Обесил го е някой друг. Убили са и пилота.
— Какво?
— В момента трупът на Торд Шулц се намира в къщата му в комплекса към „Гардермуен“.
Беате отговори след две секунди:
— Ще докладвам в дежурната част.
— Добре.
— А другото?
— Моля?
— Нали щеше да ме молиш за услуга?
— А, да — Хари изрови листчето от джоба си. — Ще можеш ли да провериш в дневника с посетители, допуснати в Управлението, кого е посетил преди три дни Торд Шулц?
Мълчание.
— Беате?
— Да. Сигурен ли си, че искам да се набърквам в този случай, Хари?
— Сигурен съм в обратното.
— Гледай си работата.
Хари затвори.
Хари остави колата в закрития паркинг в Квадратурата и тръгна към „Леон“. Подмина някакъв бар. Музиката от отворената врата му напомни за вечерта, когато пристигна в Осло; за предразполагащата покана на „Нирвана“ — „Come as you Are“. Краката му сами изминаха пътя и чак пред барплота в тунелообразното заведение той се усети, че е влязъл. На табуретките седяха полуизлегнати трима клиенти. Така се бяха разложили, че приличаха на приятели, събрали се да почетат покойник, но забравили да се разотидат от месец насам. Докато развиваше коркова тапа от тирбушон, барманът погледна Хари с красноречивото неизречено послание „или поръчвай, или върви по дяволите“. Три големи татуирани готически букви опасваха широкия му врат: ЕАТ.
— Какво да бъде? — извиси глас той, за да надвика Кърт Кобейн, който приканваше Хари да отиде при него като приятел, като приятел. Като стар враг.
Хари навлажни мигом пресъхналите си устни. Огледа тирбушона в ръката на бармана: максимално опростен модел с къса спирала, предназначена само за силна и обиграна ръка, но затова пък пробива корка в дълбочина едва с няколко завъртания и изваждането на тапата става отведнъж. Хари забеляза и друго: тапата в дланта на бармана беше осеяна с дупки, явно многократно пробивани с тирбушона. Значи тук не сервираха вино. А какво? В огледалото зад бармана видя деформираното си лице. Ала не само той имаше изкривен образ, а и всички призраци. Торд Шулц току-що се бе присъединил към тях. Погледът на Хари се плъзна по рафта и подобно на ракета с топлинно насочване откри безпогрешно целта: стария враг „Джим Бийм“.
Кърт Кобейн пееше, че няма пистолет.
Хари се прокашля. Само едно.
Ела такъв, какъвто си, и не, нямам пистолет.
Поръча.
— А? — извика барманът и се наведе напред.
— „Джим Бийм“.
Нямам пистолет.
— Какъв джин?
Хари преглътна. Кобейн повтори думата „memoria“. Макар да беше слушал тази песен стотици пъти, досега си мислеше, че Кобейн пее „the more нещо си“.
Memoria. In memoriam. Къде беше виждал този надпис? На надгробна плоча?
Забеляза движение в огледалото. В същия миг телефонът му започна да вибрира в джоба.
— Какъв джин? — извика пак барманът и остави тирбушона върху плота.
Хари извади телефона си: Р, примигваше на екранчето. Вдигна.
— Здрасти, Ракел.
— Хари?
Някой мръдна зад гърба му.
— Какъв е този шум, Хари? Къде си?
Той стана и бързо тръгна към изхода. Навън вдиша жадно напоения с автомобилни газове, но все пак свеж въздух.
— Какво правиш? — попита Ракел.
— Чудя се накъде да тръгна: наляво или надясно. А ти?
— Тъкмо ще си лягам. Да не си пил?
— Какво?
— Чу ме. Аз теб — също. Винаги познавам по гласа ти, когато си стресиран. По музиката съдя, че си отишъл в някой бар.
Хари си извади цигара. Пръстите му трепереха.
— Радвам се, че се обади, Ракел.
— Хари?
— Да? — той запали цигарата.
— Ханс Кристиан уреди да преместят Олег в сигурен арест някъде в Източна Норвегия. Точното му местоположение се пази в строга тайна.
— Не е зле.
— Той е свестен мъж, Хари.
— Изобщо не се съмнявам.
— Хари?
— Тук съм.
— Ако реша да подхвърля фалшиви доказателства и да поема вината за убийството, би ли ми помогнал?