Подаде му юздите на Балдер и се метна ловко върху гърба на кобилата.
Хари направи същото. Стъпи с левия крак в лявото стреме и се прехвърли на седлото. Без да очаква команда, конят тръгна след Медуза.
Всъщност Хари поизлъга, че е яздил само веднъж. На практика опитът с улегналия кон на дядо му обаче нямаше как да му помогне в случая. В момента трудно пазеше равновесие върху седлото. Когато притиснеше коленете си към хълбоците на Балдер, усещаше мускулите и ребрата на елегантния кон. По едно време Медуза ускори ход по пътеката през нивата и Балдер тутакси последва примера ѝ. Макар конят да се понесе в съвсем лек тръс, Хари разбра, че язди състезател. В края на нивата поеха по пътека през гората. Няколко метра по-нататък пътеката се разклоняваше. Хари се опита да насочи Балдер вляво, но той не му обърна внимание и пое вдясно, по петите на Медуза.
— Мислех си, че водачът на стадото е жребец — подвикна Хари.
— По принцип е така — потвърди през рамо Исабел Скойен. — Но е въпрос и на характер. Стига да иска, всяка силна, амбициозна и умна кобила може да пребори мъжката конкуренция.
— А ти искаш?
— Разбира се — разсмя се Исабел Скойен. — Ако се целиш към успеха, задължително трябва да си мотивиран. А в политиката успехът се измерва с власт, затова всеки политик трябва да има вкус към конкуренцията.
— Обичаш да се съревноваваш?
Тя вдигна рамене.
— Конкуренцията е здравословна. Благодарение на нея най-силният и най-способният застава начело, а това облагодетелства всички от стадото.
— И така кобилата водач си отвоюва правото да се сношава с когото пожелае?
Исабел Скойен не отговори. Хари я гледаше. Гъвкав гръб, стегнато дупе, което сякаш масажира коня, докато подскача ритмично. Излязоха на поляна. Слънцето грееше, а над околността се носеха разпокъсани валма мъгла.
— Ще им дадем малко почивка — обяви Исабел Скойен и пъргаво скочи от кобилата.
Завързаха конете за едно дърво. Исабел се отпусна на тревата и с жест подкани Хари да я последва. Той седна до нея и си сложи очилата.
— Този модел не е ли дамски? — попита малко заядливо тя.
— Пазят ме от слънцето, другото не ме интересува — Хари извади кутията с цигари.
— Харесва ми.
— Кое?
— Харесвам мъже, уверени в мъжествеността си.
Хари я погледна. Беше се подпряла на лакти и бе разкопчала горното копче на блузата си. Той се надяваше очилата да прикриват добре очите му. Исабел се усмихна.
— Какво ще ми разкажеш за Густо? — попита Хари.
— Харесвам откровени мъже — отвърна тя с още по-широка усмивка.
Покрай тях прелетя кафяво водно конче. Явно провеждаше последното си пътуване за есента. На Хари никак не му допадаше спотаеното задоволство в очите ѝ, което забеляза още с идването си. Не долови дори нотка на тревога, каквато се очакваше да изпитва жена, заплашена от шумен скандал, който може да съсипе кариерата ѝ.
— Не харесвам обаче лъжите. И блъфовете.
Сините ѝ очи, обрамчени от подсилени с туш мигли, проблеснаха победоносно.
— Мой познат в полицията ми разказа за легендарния детектив Хари Хуле, но ме осведоми и по друг съществен въпрос: пробата от ноктите на Густо Хансен изобщо не е изследвана, защото е била компрометирана при пренасянето. Блъфираш, Хари. Не сте открили следи от кръвта ми под ноктите му.
Хари си запали цигара. Не усещаше прилив на кръв в бузите и ушите си. Дали пък вече не бе навлязъл във възрастта, когато човек спира да се изчервява?
— Мхм. Ако контактите ти с Густо се изчерпват с няколко невинни интервюта, защо се изплаши толкова, че ще изпратя кръвта за ДНК анализ?
— Кой твърди, че съм се изплашила? — засмя се тихо тя. — Може просто да съм искала да се поразходиш до фермата ми, да се порадваш на чистия въздух…
Хари се увери, че не е твърде стар да се изчервява. Легна на тревата и издуха облак дим към нелепо синьото небе. Затвори очи и се замисли кое го спира да изчука Исабел Скойен. Хрумваха му поне три причини.
— Прекалено напористо ли се изразих? — попита тя. — Казвам само, че съм зряла необвързана жена с естествени потребности. Това не ме прави безотговорна. Никога не бих се забъркала с момче като Густо. — Гласът ѝ се приближи до Хари. — Но когато пред себе си имам зрял мъж…
Сложи ръка върху корема му.
— И Густо ли си водила тук, където лежим в момента? — прошепна Хари.
— Какво?
Той се надигна на лакти и посочи сините маратонки.