— Мхм. И какво показва това?
— Показва, че нашата лоялност е биологично предопределена. Генетичният материал диктува поведението ни.
— И ти би застреляла човек, за да защитиш гените си?
— Без капка колебание.
— А защо не пречукаш и двамата, та да си съвсем сигурна?
— Какво имаш предвид? — погледна го с недоумение тя.
— Какво прави във вечерта, когато убиха Густо?
— Моля? — тя присви едното си око и го погледна с широка усмивка. — Да не ме подозираш в убийството на Густо, Хари? И в нападението на онзи… Олег?
— Просто отговори на въпроса.
— Спомням си какво правих, защото след като прочетох трагичната новина във вестника, сериозно се замислих над въпроса. Вечерта бях на среща с полицаи, които разследват наркопрестъпници. Надявам се те да ти се струват достатъчно надеждни свидетели. Трябват ли ти имена?
Хари поклати глава.
— Друго?
— Да. Онзи тип Дубай… Какво знаеш за него?
— А, Дубай, да. Почти нищо — като всички останали. Всички говорят за него, но полицията не може да го хване. Не за пръв път съм свидетел как сенчести играчи се измъкват безнаказано.
Хари се опитваше да забележи промяна в зениците или цвета на бузите ѝ. Ако лъжеше, Исабел Скойен се справяше дяволски добре.
— Питам, защото именно ти разчисти от улицата всички наркодилъри с изключение на хората на Дубай и още няколко незначителни банди.
— Заслугата не е моя, Хари. Аз съм само секретарка. Следвам плътно разпорежданията на общинския съветник и политическата линия на градската управа. За разчистването, както се изрази ти, се погрижи полицията.
— Мхм. Норвегия е малка приказна страна, но аз прекарах последните няколко години в реалния свят, Скойен. А той се управлява от два типа хора: жадни за власт и жадни за пари. Първите искат да им издигнат паметник, вторите — удоволствия. Валутата, с която търгуват, се нарича корупция.
— Днес ме чакат и други задължения, Хуле. Накъде биеш?
— Накъдето доста хора са се отказали да дълбаят — поради липса или на смелост, или на въображение. Задържиш ли се дълго в един град, виждаш положението в него като мозайка от добре познати ти парченца. Пред човек, който се връща в този град след дълго отсъствие, изпъква единствено общата картина, без подробности. Тя обаче е достатъчно ясна: ситуацията в Осло обслужва интересите на две страни. Дилърите на Дубай държат целия наркопазар, а политиците се кичат с успехите от взетите мерки.
— Корумпирана ли ме наричаш?
— Такава ли си?
В очите ѝ засвяткаха гневни искри — несъмнено неподправени. Хари само се питаше дали яростта ѝ е породена от негодувание от несправедливия упрек, или от безсилието на разобличения. Неочаквано тя се разсмя със звучен, несвойствен за нея девичи смях.
— Много си готин, Хари. — Тя стана. — Повечето мои познати се държат като пълни мухльовци, стане ли напечено. Но ти май си изключение.
— Е, поне вече знаеш какво да очакваш от мен.
— Реалността ме зове, скъпи.
Хари се обърна. Пищното дупе на Исабел Скойен се клатушкаше към конете.
Той я последва. Възседна Балдер. Нагласи удобно краката си в стремената. Погледна нагоре и срещна погледа на Исабел. Върху суровото ѝ, красиво изваяно лице стоеше предизвикателна усмивка. Тя събра устни като за целувка. Цъкна съблазнително с език да подкара Медуза и заби пети в хълбоците ѝ. Кобилата се понесе в тръс, докато гърбът на ездачката описваше плавни вълни.
Без никакво предупреждение Балдер се спусна след Медуза. Хари едва се задържа на седлото.
Балдер бързо стопи преднината на кобилата, под чиито копита вече хвърчаха мокри буци пръст. Тя премина в галон. Опашката ѝ се изгуби зад завоя. Хари хвана юздите по-изкъсо, както го беше учил дядо му, но без да ги опъва. По възтясната пътека клоните шибаха лицето му. Той се сви и притисна здраво колене към хълбоците на Балдер. Съобрази, че не може да спре коня, затова се опитваше да държи главата си ниско и внимаваше краката му да не се изхлузят от стремената. Дърветата проблясваха отстрани като жълто-червени ленти. Инстинктивно се надигна на седлото и отпусна тежестта си върху коленете и стремената. Сякаш яздеше не кон, а боа. Усещаше усиленото стягане и гъвкавите движения на мускулатурата на Балдер. Двамата откриха общия си ритъм, съпровождан от оглушителното трополене на копитата по земята. Страхът се бореше с опиянението от стремглавия бяг. Пътеката се изправи и на петдесетина метра по-нататък Хари видя Медуза и Исабел. За миг картината сякаш замръзна, все едно кобилата престана да препуска, а ездачката увисна във въздуха. После животното продължи своя бяг. Само след секунда Хари разбра откъде се появи тази зрителна измама.