Хари се прокашля. Това състезание не беше на Олег.
— Ако искаш да спасим Ирене, трябва да ми помогнеш да открия Дубай.
Олег го погледна. Пъхна ръце под бедрата си и започна нервно да шари с крака из въздуха. Кимна.
— Започни с убийството. Не бързай.
Олег постоя няколко секунди със затворени очи. После повдигна клепачи.
— Бях се надрусал с виолин до реката зад апартамента на „Хаусман“. Там беше по-безопасно, защото се бе случвало отчаяни наркомани да ме нападат, за да ми откраднат дозата, нали разбираш?
Хари кимна.
— Още щом се качих на стълбищната площадка, забелязах, че вратата на отсрещния офис е разбита. За пореден път. Подминах я и си влязох в квартирата. И какво заварвам? Густо и мъж с балаклава, насочил пистолет срещу него. Не знам дали защото бях друсан, или по друга причина, но ме обзе стопроцентова увереност, че нападателят не е дошъл за кражба, а за да убие Густо. Реагирах инстинктивно. Хвърлих се срещу ръката, в която държеше оръжието, но той ме изпревари и стреля. Паднах на пода до Густо, а като се опомних, о челото ми беше опрян пистолет. Маскираният не обели и дума. Бях сигурен, че ще ме гръмне — Олег млъкна за малко и си пое дълбоко въздух. — Но той се поколеба, а после наподоби грачеща птича човка с едната си ръка и направи режещо движение през гърлото.
Хари кимна. Или ще си държиш езика зад зъбите, или с теб е свършено.
— Повтори движението и аз кимнах в знак, че съм го разбрал. После си тръгна. Густо кървеше като прасе и му трябваше лекар, но не смеех да мръдна. Не чух стъпките на мъжа по стълбите и се опасявах, че още дебне пред вратата. Изляза ли, ще съжали, задето ме е пощадил, и ще ме очисти.
Краката на Олег се тресяха от нерви.
— Опитах се да измеря пулса на Густо и го успокоих, че ще повикам помощ, но той не реагира. Пулсът му се изгуби. Обезумял от паника, хукнах навън.
Олег рязко изправи гръб, сякаш го прониза болка, преплете пръсти и опаса с тях главата си. Продължи със задавен глас:
— Понеже бях друсан, не можех да разсъждавам трезво. Слязох до реката. Прииска ми се да поплувам с надеждата, че с малко късмет може и да се удавя. После чух сирените и ме хванаха… Пред очите си непрекъснато виждах грачещата човка и ръката, прерязваща гърлото. Не посмях да гъкна. Знам на какво са способни тези хора.
— На какво?
— Удрят те по най-слабото място. Първо се изплаших, че ще посегнат на мама.
— Но е било по-лесно да отвлекат Ирене. Никой няма да забележи изчезването на бездомно момиче.
Олег погледна Хари и преглътна с мъка.
— Значи ми вярваш?
Хари вдигна рамене.
— Слабостта ми към теб винаги ме е правела доверчив, Олег. Така е, когато… сещаш се.
Очите на Олег плувнаха в сълзи.
— Но… моята версия звучи абсурдно. Всички доказателства…
— Напротив. Пъзелът се подрежда. Барутният нагар се е образувал, когато си се спуснал да отнемеш оръжието на нападателя. По теб е открита кръв от Густо, защото си се навел да провериш пулса му. По същата причина си оставил и отпечатъци от пръстите си по тялото му. А фактът, че очевидците са видели само теб да излизаш от сградата, се обяснява много лесно: убиецът се е вмъкнал в разбития офис, а се е измъкнал през прозореца — по аварийната стълба към реката. Затова не си чул стъпки по стълбите.
Олег беше приковал замислен поглед в гърдите на Хари.
— Кой и защо е убил Густо?
— Рано е да се каже, но според мен познаваш убиеца.
— Аз ли?
— Да. Затова е използвал жестове, вместо да говори. Не е искал да рискува да го познаеш по гласа. Носел е балаклава — още едно доказателство, че доста хора в наркосредите го познават. И не на последно място бившите и настоящите обитатели на квартирата ви.
— Но защо е решил да ме пощади?
— Виж, това не знам.
— Нищо не разбирам. Тогава ме остави жив, а после, в затвора, се опитаха да ме убият, макар че не бях обелил и дума.
— Вероятно не е получил изрични инструкции как да действа с евентуални свидетели. Поколебал се е. От една страна, си е казал той, рискувам да ме разпознае по фигурата, езика на тялото, походката, но от друга, толкова е надрусан, че едва ли ще забележи подробности.
— Дрогата спасява животи? — пошегува се предпазливо Олег.
— Така излиза. Шефът му обаче е застъпвал друго мнение и са отвлекли Ирене, за да си подсигурят мълчанието ти.
— Знаят, че докато я държат, няма да гъкна. Тогава защо се опитаха да ме убият?