Третата ѝ среща с Брайън я отегчи. Пък и той пак носеше онази вратовръзка. Марая чуваше думите му само откъслечно.
— Травма на фронталния лоб… промени в поведението… увредена памет… невъздържаност… поемане на риск… импулсивност… умора при концентрация…
А през цялото време на Марая ѝ идваше да сграбчи Брайън, да го изчука на стола му и после да го удуши с противната му неоновожълта вратовръзка. Не го направи. Брайън я възпря, когато се опита да сграбчи вратовръзката му.
Изписаха Марая от болницата, но тя не искаше да се връща в къщата. Отиде на хотел в Бей Сити. Предплати за цяла седмица. Още не беше готова да се занимава с чистене и готвене. Всъщност и не искаше. Шерифът се отнесе добре с нея. Обаждаше ѝ се, често я посещаваше в болницата. А след като я изписаха, редовно ѝ изпращаше имейли. Тя винаги му отговаряше. Трябваше да го запази на своя страна. Да, беше убедена, че Пол се е опитал да я убие. Така и не каза на Доул, че е планирала да изнудва Пол.
На третата нощ от престоя ѝ в хотела я потърсиха по телефона. Дарил. Зарадва се, когато чу гласа му. Подейства ѝ успокоително. Сякаш беше обляла със студена вода изморените си стъпала след дълга разходка в града.
Дарил поиска да се срещнат. Тя му каза да дойде в хотела и на следващата вечер той наистина пристигна. Марая отвори вратата, сложи ръка върху устните му и го отведе в леглото си. След това разговаряха и тя отговори на всичките му въпроси.
Не, не беше казала на полицията за плановете им да отправят предизвикателство към Пол.
Да, от полицията я уверявали, че според тях Пол наистина е писателят, известен с псевдонима Джей О. Льобо. Шериф Доул ѝ обяснил всичко най-подробно при последното си посещение в болницата. Тогава, докато двамата седяха в градината, Доул ѝ бе казал, че макар всички да мислят Пол за мъртъв, той не е убеден, че е така. Щели да организират възпоменателна церемония за Льобо и Доул силно се надявал Пол да се появи там. Издателите канели Марая и макар да не ѝ се искаше да отдаде почит на мъжа, който се беше опитал да я убие, прецени, че е важно да изгради някакви взаимоотношения с издателите. Искали да се договорят с нея за авторските права. Предстояло ѝ да забогатее. Щели да ѝ дадат допълнителна охрана, специално за нея.
Доул я предупредил да му се обади незабавно, ако Пол се свърже с нея. Шерифът попроучил Джей О. Льобо и онова, което намерил, никак не му допадало. Съпругът ѝ бил много опасен човек и най-вероятно бил отговорен за смъртта на доста хора, включително на млада жена на име Линдзи. Въпреки спокойната градина, ромоленето на водата от фонтана и уханието на рози край нея Марая се бе уплашила.
Лежеше до Дарил на хотелското легло и само го гледаше. Беше му разказала всичко, което се беше случило, и се почувства по-добре. И двамата бяха голи, прегърнати. Приятен ѝ беше познатият допир до кожата му. Когато ръката ѝ се плъзна по гърба, тя усети нещо неестествено и се отдръпна.
— Какво е това?
— Пол ми го причини. В кухнята ти, помниш ли? Чух нещо, излязох навън да проверя и когато се върнах…
— Какво?
— Ти лежеше на пода. Помислих те за мъртва. И тогава той заби в гърба ми онзи чук за вадене на пирони.
— Мили боже — прошепна тя и закри устата си с ръка.
— Отблъснах го и се измъкнах. Не отидох в спешното. Нещата бяха излезли извън контрол. Бях се побъркал от тревога. А после ме връхлетя треската. Беше ми адски зле и докато се оправя, ти вече се беше събудила в болницата. Едва не умрях. И двамата се разминахме на косъм със смъртта. Толкова съжалявам, скъпа. Направо не бях на себе си известно време. Мислех, че съм те изгубил.
Марая се притисна към него и го целуна.
— Как ме откри? — попита тя.
— От болницата ми казаха, че са те изписали. Реших да ти дам малко време, преди да се обадя. След всичко, което се случи. Не биваше да отварям онова чекмедже на бюрото на Пол. Много съжалявам. Чувствам се отговорен — каза Дарил.
Тя сложи пръсти върху устните му, за да го накара да замълчи, и каза:
— Вината не е твоя.
— Мислиш ли, че Пол е надушил какво планираме и затова ни е нападнал?