Седмица след като Марая се върна в Бей Сити, тя се обади в Ню Йорк на човек на име Фулъртън. Работеше в издателството, публикуващо книгите на Льобо.
— Господин Фулъртън, аз съм Марая Купър. Благодаря ви за любезността на възпоменателната церемония, но се чувствам много виновна. Трябва да ви кажа истината. Преди се страхувах да се разкрия, но вече нямам избор. Льобо не е мъртъв. Аз съм Джей О. Льобо. Имам нова книга и бих искала да договорим условията, но засега ви моля всичко да остане в тайна.
Две седмици след телефонното обаждане Марая получи договора с издателството за пет милиона долара, адвокатски екип, който издирваше имотите на Льобо и парите. Нямаше да допусне никой друг да ги докопа. А Марая притежаваше и средството да се сдобие с всичко.
Новият ѝ роман щеше да се казва „Двоен обрат“. Беше почти завършен, когато взе ръкописа от къщата. В лаптопа имаше копие и тя нанесе някои дребни поправки. Първо, налагаше се да пренапише края. Истинският автор беше използвал измислени имена като Марта, Сол и Дарън. Тя върна действителните имена на главните герои. Авторовата бележка в края на книгата остави непроменена, защото отговаряше на целите ѝ. Никой освен участниците в историята нямаше да разбере кое е истина и кое измислица. А те всички бяха мъртви, бяха останали само двете с Блох, която никога нямаше да разкрие пред никого истинските събития.
Марая отпи отново от своята пиня колада, вдигна очи към ясното синьо небе над Барбадос и отново сведе поглед към ръкописа. Наближаваше края. Препречете напечатаното току-що.
Марая застана на входа на дневната с пистолет в ръка и видя как Блох стреля, преди самата тя да получи два куршума в гърдите, да удари главата си в стената и да се свлече в несвяст на пода. Чу как в другия край на стаята се строполява нечие тяло. Льобо също беше ранен. Видя как Пол пълзи към пистолета, как Джоузефин го удря отзад с вазата.
Джоузефин не си даваше сметка в каква опасност се намира. Марая се прицели в гърба ѝ и дръпна спусъка. Изстрелът мигом я възпря и тя падна мъртва на пода.
Пол се извърна изумен, вторачи се невярващо в Марая. Беше спасила живота му. Помъчи се да се изправи, но Марая го предупреди:
— Остани долу, Пол.
Тя пристъпи вътре, обърна се и видя Льобо на пода — мъчеше се да изпълзи навън през задната врата. Кръвта върху килима беше гъста и тъмна. Беше изпуснал оръжието си и Марая разбра, че изстрелът на Блох го е ранил сериозно.
— Дарил, любов моя — повика го тя.
Льобо спря и се обърна, изцъклен панически. Лицето му беше плувнало в пот. Костюмът му беше окървавен. Куршумът го беше уцелил право в корема. Имаше глуповато изражение. Трепереше от паника.
— Ти си мъртва — каза той. — И аз ли съм мъртъв?
— Да — отговори Марая. — Вече си.
Тя вдигна пистолета, насочи го към него и го простреля в главата. За всеки случай го прониза и с два куршума в гърдите.
Извърна се и се озова срещу Пол.
— Ти си жива. Толкова се радвам, че си жива — каза той. — Съжалявам.
Стоеше пред нея с протегнати ръце, искрено разкаян. Беше жив и невредим, но Марая знаеше, че не би могла да го обича.
— И аз съжалявам, Пол. Съжалявам, че те срещнах — каза тя, насочи пистолета към гърдите му и натисна спусъка.
Пол се строполи мъртъв на пода.
Марая маркира текста, който току-що беше прочела, и го изтри. По-късно трябваше да измисли нещо по-добро.
Понякога истината е прекалено жестока.
Благодарности
Много хора заслужават признателност за помощта им във връзка с този роман. Идеята за него ми даде моята съпруга Трейси. Благодарен съм ѝ за това и за подкрепата, коментарите и предложенията. Нищо не мога да върша без нея.
Благодаря и на моите редактори, блестящите Франческа Патхак и Кристин Копраш, които направиха книгата много по-хубава и ме подтикнаха до границите на историята. На Емад, Хариет, Кейти и целия екип в издателство „Орайън“. На Ейми, Боб и всички във „Флатайрън Букс“. На Юън и литературна агенция „Ей Ем Хийт“ за вашата подкрепа, мъдрост и професионализъм.
На Лука Весте, че прочете началните страници и ме насърчи да продължа с тази книга.
На писателите, които са ме подкрепяли и са ми помагали.
На Джеймс Ло и Куентин Бейтс за познанията по мореплаване и за помощта да потопя една яхта.
На Клоуи и Ноа. На Лоли.
На татко.
На семейството и приятелите ми.