Коленичиха на килима и се заеха да събират листовете, изпопадали от чекмеджето. На някои имаше само драскулки, други бяха маркетингови стратегии за клиенти или нахвърляни бележки, вероятно за някоя от кампаниите му, имаше и пожълтели стари изрезки от вестници. Марая ги подреди на спретната купчинка на пода и се обърна към Дарил да вземе листовете, които той е събрал.
Само че той нищо не беше събрал, а се взираше в един-единствен лист, зяпнал изумено.
— Знаех, че сте заможни, но не подозирах, че сте толкова богати — каза той, ухилен глуповато.
Марая сбърчи вежди и грабна листа от ръцете му. Съпругът ѝ имаше инвестиции и даваше маркетингови консултации, които ежегодно му носеха шестцифрени приходи. Имаха двайсет хиляди в спестовна сметка. Финансово бяха добре, нищо повече. Не бяха състоятелни, както непрекъснато ѝ напомняше той.
Марая разгледа документа. Банково извлечение от предишната година. Два милиона долара бяха внесени в сметка на името на мъжа ѝ. В горния ляв ъгъл на документа беше изписан домашният им адрес. Тя провери датата на извлечението и името за втори път. После го прочете буква по буква.
Съпругът ѝ имаше тайна банкова сметка.
Предишната година бяха направени две плащания. Приблизително през шест месеца. По един милион долара всяко. Имаше и още от предходната година. Балансът беше над двайсет милиона долара.
Обзе я възбуда, дъхът ѝ секна, а после я заля гняв. Усети как шията ѝ пламва и по лицето ѝ избива пот.
Незначителният ѝ бунт в спалнята беше кръгла нула в сравнение с това тук. Какъв лъжец!
В този момент Марая изтърси нещо, без да мисли. Твърдение, напълно лишено от истина. Празни думи, изречени в миг на ярост. Когато ги чу, сама се изненада, че ги е изрекла.
— Ще го убия — закани се тя.
2
Твърде ядосана, за да възрази, Марая седеше в стария кабриолет на Дарил, докато той я караше към града на нежелано от нея питие. Не ѝ пукаше какво прави вятърът с косата ѝ, просто седеше, облегнала лакът на вратата и притиснала с ръка устните си, докато наблюдаваше как морето изчезва зад високата канара. В известен смисъл се радваше на възможността да се махне за малко от къщата.
Дарил се опита да я заговори, но тя не го чуваше добре заради рева на двигателя и свистенето на вятъра. Накрая той се отказа. Почувства се неловко заради мълчанието, на което се натъкваше всяко негово изречение.
Спомени от краткия ѝ семеен живот прелитаха покрай Марая като пътни знаци.
Изражението му онзи път, когато тя си купи скъпи обувки. Първата им годишнина — оплакванията му заради шампанското. Той не пиеше много, за него всяко шампанско беше хубаво. Защо трябвало Марая да купува отлежала бутилка за почти двеста долара? Тя дори помнеше как бе процедил: „Двеста долара“. Все едно беше купила шато в Южна Франция.
Когато се запознаха, бъдещият ѝ съпруг ѝ се стори неуверен човек. Такова беше изражението му, когато го заговори в онзи бар в манхатънския сутерен. Преди него Марая беше имала поредица нахакани гаджета. Талантливи мъже с огромно его и мотоциклети, а повечето и с музикална дарба. Желани от жените. Почти всяка вечер Марая улавяше изпълнения с копнеж поглед на друга жена към нейния кавалер.
Това никога не се случваше със съпруга ѝ. Той изглеждаше добре, имаше хубава коса и мила усмивка. Ала в очите му се спотайваше тъга — неизменно. Може би точно това я беше привлякло към него онази вечер. Марая не помнеше да се е притеснявал колко харчи, преди да се оженят. Поне не дотолкова, че тя да забележи.
Марая поклати глава. Не можеше да повярва, че е била такава глупачка. Много пъти я беше карал да се чувства неловко заради една или друга покупка. Всъщност изобщо не бе там работата.
А в контрола.
От месеци не беше спала със съпруга си. Винаги беше изморен. Винаги работеше до късно в офиса. Понякога се отпускаше след бутилка вино или един джойнт и правеха секс, но тези нощи ставаха все по-редки.
През последната година тя усещаше, че той има тайни от нея. Заговореха ли за живота си преди брака, се умълчаваше и се държеше хладно. Сякаш издигаше преграда помежду им и пазеше някои части от живота си в тайна. Дори когато седяха заедно на канапето, тя виждаше, че е вглъбен в мислите си. Че е някъде далече, макар да я държеше за ръка.
Вече знаеше. Съпругът ѝ изобщо не бе какъвто изглеждаше, животът ѝ не беше какъвто си го бе представяла и явно нищо не се намираше под неин контрол. Возеше се на влак незнайно закъде и пътуването не ѝ допадаше. Беше се опитала да се занимава с разни неща, да си запълва времето. Отначало курсът по грънчарство ѝ се стори добра идея, но после се погнуси от влажната глина под пръстите ѝ. В градчето нямаше спортна зала, затова започна да прави упражнения у дома и после отиваше в кънтри клуба на закуска. Там се запозна с Дарил. Той работеше като сервитьор и Марая го бе забелязала, но не бяха разменили нито дума. Накрая през един уикенд ги събра скуката в Порт Лоунли. След като заряза грънчарството, Марая се записа на курс за леководолази. В онази прохладна декемврийска сутрин тя отиде на яхтеното пристанище, където, за своя изненада, завари Дарил да облича водолазен костюм. Оказа се, че ще ѝ бъде инструктор. Харесаха ѝ усмивката му и онзи негов поглед. Държаха се за ръце под водата, а той се оказа търпелив и внимателен учител. Марая незабавно си запази още един час. След втория урок тя предложи да пийнат нещо и още същата нощ се озоваха в един мотел.