Даваше на Пол да пие вода. И му правеше многобройни инжекции.
Последните новини, поднесени от водещия на емисията, му вдъхнаха известна надежда. Състоянието на Марая Купър беше стабилно, но критично след получената мозъчна травма. Дарил знаеше, че ако му провърви, тя няма да помни нищо. Но се проклинаше. Марая не биваше да оцелее. По новините пиарът на болницата съобщи, че ѝ е направена спешна операция за отстраняване на масивен субарахноидален кръвоизлив.
Ченгетата попълниха празнотите на своята пресконференция. Ейбрахам Доул от шерифството в Порт Лоунли потвърди, че Марая има загуба на паметта, поради което призовава евентуални свидетели да се свържат с тях. От шерифството искаха да разговарят и с всички очевидци, които биха могли да потвърдят действията на Пол Купър. Крайбрежната охрана беше получила сигнал за помощ от него в неделя вечерта — часове преди съпругата му да бъде намерена на брега. Яхтата му беше потънала, а спасителната му жилетка беше открита на няколко мили от мястото на корабокрушението. Водолази оглеждаха останките от яхтата му.
Пол Купър беше изчезнал в открито море. От шерифството отказваха да го изключат от списъка на заподозрените.
Дарил спря телевизора, допи си млякото и остави чашата върху ниската масичка. Много беше внимавал с яхтата на Пол. Дупката, която беше пробил в корпуса, докато се гмуркаше на пристанището, беше нащърбена, за да изглежда като от злополука. Батерията, която беше свързал с алармата в трюма и със самата помпа, просто беше дала на късо. Следователите и бездруго трябваше да използват отвертка, за да прегледат вътрешните вериги, и така щяха да заличат следите от неговите инструменти по болтовете. Не, нямаше начин потъването на яхтата на Пол да бъде проследено до него.
Само Марая можеше да създаде проблеми. Тя беше единственото слабо звено. И нямаше как Дарил да оправи нещата, ако я изпишат от болницата, преди той да приключи. Замисли се за изражението ѝ, преди да стовари чука. Беше ужасена. Задържа този образ пред очите си. Наслади му се.
Почти компенсира отвращението, което изпита, когато я нарече „съкровище“. То беше оставило противен вкус в устата му, жлъчен вкус. Поклати глава, плъзна език по устата си и усети вкуса на супата от нудълс. Каквото и да е, само да заличи онзи вкус.
Оцеляването на Марая беше значително препятствие, но той мислеше, че ще съумее да го преодолее. За късмет, тя не помнеше нищо. Ако беше казала истината на ченгетата, те нямаше да смятат Пол за извършител. Не, щяха да обявят него за издирване.
Засега му вървеше. И трябваше да остане така още малко. Трябваше да осъществи някои промени и да ускори действията си, но Дарил знаеше, че може да продължи с плана си.
Погледна часовника си. Наближаваше четири и петнайсет във вторник следобед. Той взе празната си чаша и я изми в мивката, после я остави да съхне. Отвори си още един пакет нудълс, изсипа го в тенджера с вода и пусна газта. Върху кухненския плот имаше кърпа, а върху нея — различни оръжия. Два ловджийски ножа. Единият с острие, дълго трийсет сантиметра. Закривено от едната страна, назъбено от другата. Другият беше съвсем същият, но по-малък. Дарил пъхна по-малкия нож в калъфа и го пристегна около десния си глезен. Прибра в калъф и по-големия нож, но го сложи в сейфа в краката си.
Остана пистолетът. Той взе колта, зареди го, вкара патрон в цевта и спусна предпазителя, преди да го пъхне под колана на джинсите си. Заключи сейфа, измъкна дъската за плуване изпод кухненския плот, мушна сейфа и върна дъската обратно.
Лаптопът му беше върху масата. Отвори го, натисна един клавиш, после се обърна да си направи кафе. Докато го чакаше да стане, Дарил седна на масата в кухнята и отвори празен документ на „Уърд“.
Отдавна не беше сядал да пише.
Отначало пръстите му не улучваха правилните клавиши. Беше малко несръчен и това се отразяваше в думите на екрана. Изреченията не звучаха плавно, а бяха сковани и накъсани.
Погледна екрана.
Напечата няколко абзаца. Засега стигаше.
Наля си първата чаша прясно сварено кафе и се замисли за Марая.
Беше ударена в гръб. Дарил можеше да обвини Пол, ако паметта ѝ се възстановеше. Да я излъже, че Пол я е нападнал, после е нападнал него и не му е оставил друг изход, освен да избяга, за да се спаси. Каквото и да станеше, Дарил щеше да се справи.
През нощта спа неспокойно, защото знаеше, че на другия ден ще говори с Пол. Беше намалил дозата му, за да премине ефектът ѝ до сутринта. Рано в сряда си облече стария пуловер, с който ходеше за риба, свали колта и лаптопа в мазето, събуди Пол и разигра номера с рибаря. Приятно му беше да слуша как той се гърчи паникьосан. Въпреки че Пол не каза много, Дарил поне успя да изкопчи от него признание за парите. Не му трябваше нищо повече.