Лесно беше да си представи как някой хваща вратата на това място и я отваря рязко, за да избяга бързо.
Блох кимна.
Засега отвън нямаше нищо друго интересно, затова влязоха вътре. Капки кръв на пода, кръгли, с малки опашници по периферията, разположени равномерно, което показваше, че са падали вертикално, вероятно под деветдесет градуса.
— Странен стар телефонен секретар — отбеляза Блох и посочи черния касетофон до телефонния апарат.
— Много харесвах тези машинки. Ако някой ти остави съобщение, а ти не искаш да отговориш на обаждането, винаги можеш да кажеш, че лентата се е намачкала — отбеляза Доул.
Касетата в апарата беше нова, неизползвана. Нямаше съобщения. В другия край на стаята имаше грамофон и купчина винилови плочи под него. Доул допусна, че Марая или Пол Купър са си падали по ретро устройствата. Обърна се и погледна надолу по коридора.
Всички тайни се криеха в кухнята.
Доул влезе пръв, обиколи я и застана до хладилника, за да даде на Блох пространство да огледа мястото, където предполагаха, че е била нападната Марая. Разкъсаният найлон, върху който имаше най-много съсирена кръв, беше вдигнат и съхранен като веществено доказателство. Доул беше наблюдавал, докато го вдигаха. И тогава намериха чука — изпадна от найлона. С отпечатъци от един човек. След сравнение с отпечатъците от къщата и от вратите на мазератито бяха почти сигурни, че тези по чука са на Пол Купър. Освен чука от найлона изпаднаха и два нокътя на Марая, които криминалистите отнесоха. Доул настоя те също да бъдат прибрани в пликче за веществени доказателства.
След като отстраниха окървавения разкъсан найлон, намериха ситни пръски по найлона, покриващ задната стена, и кръв по вратите към верандата, но освен това някой тъкмо беше започнал да пребоядисва кухнята. Кутии боя в единия ъгъл, едната отворена, пробно мацване на стената, валяци, четки — всичко необходимо за тази дейност. В ъгъла на кухнята имаше сандъче с инструменти, а до него — отвертка със засъхнала боя на върха.
Блох оглежда кухнята няколко минути, после двамата се качиха на горния етаж. Надникнаха в гардеробите, под леглата, провериха всяко чекмедже. След като претърсиха всичко, слязоха долу.
Блох плъзна вратите на верандата, излезе навън, заслони очи и се загледа към брега. Върна се, кимна и каза:
— Мисля, че Пол Купър е нашият човек, обаче нещо не ми харесва.
— Извършителят почти винаги е някой близък на жертвата. Обзалагам се, че отпечатъците по чука са негови. ДНК пробата ще го потвърди — отговори Доул. — Какво не ти харесва?
Тя поклати глава.
— Знам, че при битовите престъпления не е нужно да има конкретен мотив, но това тук ми се струва предварително планирано.
Доул скръсти ръце, облегна се на плота в кухнята и каза:
— Аха.
— Знаем от касовата бележка в чантата ѝ, че тя е купила всичко това. Имаме и списъка с покупките върху плота. Възможно е наистина да става дума за боядисване, но е страхотно съвпадение. Найлоните предпазват повърхностите от боя, но и от следи от престъпление. Просто е прекалено… удобно.
— Не обичам да е удобно — отбеляза Доул.
— Личи си — отвърна Блох.
— Ей там има сандъче с инструменти. Може би са се скарали, нещата са излезли от контрол и той е грабнал чука, а? Какво му е планираното на това? — попита Доул.
— Найлоните предлагат идеална възможност и той се възползва. Увива и нея, и оръжието.
— Но защо ще я оставя тук? — попита Доул.
Блох въздъхна, погледна през прозореца към синеещия океан и отговори:
— Прекъснали са го. Не е смятал да я оставя тук. Ако е планирал да се отърве от тялото, има само два сигурни начина да го направи. Отнася я до колата, пъхва я в багажника и я откарва надалече. Но е опасно. Въпреки найлона може да прокапе кръв в багажника и да остави още следи за криминалистите. А я погледни натам. Искаш да се отървеш от труп? Ами безбрежният океан е точно на прага ти.
Бурята беше отминала и водата изглеждаше примамливо.
— Ако я пъхне в багажника и я откара до пристанището — поде Доул, — там ще трябва да я извади от колата и да я натовари на яхтата. Много неща могат да се объркат. Един случаен минувач стига. По-лесно е да докара яхтата тук. Шелфът е само около двеста и седемдесет метра, после има дълбок канал. Би могъл да доплува до брега, обаче как ще я качи на яхтата?
— Може да я тегли — отговори Блох. — Ако не иска да рискува да я качва на борда, може да я тегли зад яхтата и после да я пусне в дълбоки води. Никой няма да я намери, само рибите.
— Да, нощем няма кой да го види. Къщата е чиста, просто нещастен случай в морето.