На пристанището нямаше охранителни камери. Не разполагаха с информация кога Пол Купър е заминал с яхтата си, нито защо тя е потънала.
— Не е подал сигнал за помощ по радиото — отбеляза Блох. — Ако яхтата ти потъва, най-напред грабваш рупора. Купър не го е направил. Пуснал е аварийния радиомаяк, но може би е станало случайно по-късно, когато вече е облякъл спасителната жилетка. Освен това от дрешника липсва големият куфар от тройка, които се продават само в комплект, а паспортът му е върху плота. Паспортът на Марая още си е в чекмеджето на горния етаж. Само един човек е заминавал — каза Блох.
— Планът се е провалил с гръм и трясък, когато яхтата му е потънала, а Марая е дошла в съзнание, така ли? — попита Доул.
— Както казах, с оглед на положението тук, има логика, но…
— Но какво? — попита Блох.
— Бил Бюканан — отговори тя.
Доул се оклюма. Искаше му се случаят да се разреши бързо.
Съпруг напада жена си, после претърпява крушение в открито море и го намират мъртъв. Без съдебен процес, без медии — просто и естествено правосъдие. Нищо не би му донесло по-голямо удовлетворение. Проблемът беше, че той самият забелязваше недостатъците на тази версия. А сега Блох също ги беше забелязала. Може би точно това му трябваше. Ако на някого му хрумне идея, тя може да си остане недооформена и забулена в мъгла в съзнанието му. Но когато двама души имат една и съща теория, тя започва да става осезаема и много по-достоверна.
Доул се оттласна с ръце от плота, повика Блох с помахване и тя го последва извън къщата, по алеята към пощенската кутия. Не изчака тя да заговори, избълва тази мъгла от идеи в главата си и видя как те добиват форма в нейните очи.
— Бил Бюканан разреши този случай. Пощенската кутия е била съборена. От минаващ автомобил, нали? Не, според мен не. За да бъде кутията съборена толкова чисто, трябва ударът да е или по подпората, или по самата кутия. Дървото на подпората е разцепено до долу, което може да стане само ако колата мине през него. Непрекъснато се случва. Само че по тревата няма следи от гуми.
Доул забеляза как зад очите на Блох сякаш просветва електрическа крушка. Тя сведе поглед към тревата и огледа района. Нямаше следи от гуми.
— Онзи ден, докато бяхме тук и ти говори с Купър, пощенската кутия си беше на мястото — отбеляза Блох.
Доул я поведе обратно към предната врата.
— Как е влязъл Бил? Ето това ме гложди — каза тя. — Как точно? Не и откъм верандата, защото по обувките му няма кръв. Парамедиците са заварили входната врата широко отворена. Ако пощенската кутия не е била съборена, е нямало да има причина Бил да доближава входната врата — каза Доул.
— Ако Пол Купър е мислел, че е убил жена си, и е смятал да се върне да вземе тялото ѝ, може да се допусне, че би затворил проклетата врата, та никой да не влезе и да не я намери. Вратата си е здрава — няма признаци за влизане с взлом. Прозорецът в кабинета му е счупен, но вратата на кабинета беше заключена. Бил не е можел да влезе в къщата оттам. Единственият му достъп е бил през предната врата, а по нея няма нито драскотина — отбеляза Блох.
Доул прехвърли тежестта на другия си крак, подпря ръце на хълбоците си и каза:
— Причината убиецът да повреди пощенската кутия и да остави вратата отворена е, защото е искал тялото на Марая да бъде намерено.
Умълчаха се за кратко. Чуваха се само вятърът в тревата, приглушеното боботене на прибоя и свистенето на колите, които преминаваха по крайбрежния път.
— Значи нашият нападател може би е жив? — попита Блох.
— Аха. Помолих криминалистите от Бей Сити да огледат пощенската кутия. Едва ли ще се докопат до нещо, но тази сутрин ще дойдат да я вземат. Да ги почакаме вътре. Засега Пол Купър остава главният ни заподозрян. Но не бива да изключваме вероятността да се окаже някой друг. Или пък обръщаме твърде голямо внимание на тази подробност — каза Доул.
— Може би. Какво ще правим до края на деня?
— След като си тръгне екипът от Бей Сити, аз отивам да видя Марая. Боже, дано да прескочи трапа. Може би ще успее да ни каже нещо.
27
Пол не обичаше нудълс, а още по-малко на закуска. Само че беше толкова отпаднал, че не се възпротиви.
Сутринта рибарят му се представи като Дарил. Попита го дали е гладен и постави пред него димяща купа нудълс в кафеникав бульон. Пол дори не усети вкуса им. Бяха топли и меки и се плъзгаха в гърлото му твърде бързо. Изгълта втората купа също толкова бързо, но този път усети, че бульонът е пилешки. С третата купа се позабави, наслади се на вкуса. Четирите чаши вода изобщо не утолиха жаждата му.