— Смяташ ли, че е свързано с този автор на криминални романи? — попита Доул.
Блох сви рамене. Разговорлива както винаги.
— Четеш книги, нали? Чела ли си нещо от него? — попита Доул.
— Повечето му романи. Страшно е добър. Използва много неочаквани обрати, но аз предпочитам Лий Чайлд и Майкъл Конъли — отговори Блох.
Доул издуха топъл въздух през носа си и се постара да се отпусне. Успокоителните звуци на шотландската балада, изсвирена от синтезатор, пораждаха у него желание да пробие стената с юмрук.
На бюрото му имаше купчина доклади, изготвени от екипа му през последните два дни. Не можеше да отлага повече, трябваше да ги прочете. Всичко важно вече беше предадено, но въпреки това искаше да прочете докладите — да се увери, че никой, включително самият той, не е замазал съществени подробности.
Щеше да прочете докладите, щом приключи този разговор. Нямаше друг начин.
Музиката спря и шериф Доул смъкна краката си от бюрото, като че ли човекът отсреща току-що беше влязъл в кабинета му.
— Ало, мога ли да ви помогна? — попита нечий глас.
— Да, благодаря, че ме спасихте от проклетата музика. Доста почаках на телефона, а честно казано, нямам време за губене. Казвам се Ейбрахам Доул и съм шерифът на Порт Лоунли, Съединените щати. Сметка във вашата банка се оказва свързана с разследването на сериозно престъпление, затова се нуждая от помощта ви — каза Доул.
— Разбира се, ще помогнем с каквото можем. Казвам се Алейн. Аз съм един от мениджърите на клиенти. Какво ви трябва?
Доул намери фотокопие на банковото извлечение и прочете номера на сметката, кода и личната информация.
— В тази сметка има много пари. Трябва да разбера как са се озовали там. Освен това съществува вероятност те вече да са изтеглени от нея. Имам основания да смятам, че притежателят на сметката е мъртъв, затова трябва да бъдем незабавно осведомени дори ако един цент от тези пари бъде трансфериран другаде. Нищо не бива да излиза от сметката без предварително разрешение от моя страна.
— Трябва ми съдебна заповед с юрисдикция тук — отговори господин Алейн.
— Ще ви я изпратим по имейла веднага щом ми дадете адреса — каза Доул.
— Опасявам се, че не работим по имейл. В банката ни няма безжична интернет връзка, защото рискът за сигурността е прекалено голям. За спешните случаи разполагаме с факс.
На Доул му се прииска да работи в Първа национална банка на Големия Кайман — без имейл и безжичен интернет, само най-проста техника, с която и той обичаше да работи.
— Добре, ще го изпратим по факс. Заповедта е от щатски съдия, но от консулството ме увериха, че взаимно зачитаме законите си.
— Естествено. Сигурността е главният ни приоритет — отговори банковият служител и приключи разговора.
Доул се обади на Сю и ѝ поръча да изпрати пълномощно до банката. Продиктува писмото по телефона, продиктува и заповед и нареди на Сю да си уговори среща със съдия Каплан, който да я подпише.
— Прочете ли доклада ми? — попита Сю.
— Не, още не — каза той и разтри чело. — Нещо важно ли е, което според теб трябва да знам?
— Не съм си правила труда да напечатам бележките си, за да ме разпитваш по телефона. На рецепцията съм, ако искаш да говориш с мен. Нали помниш къде е, Ейбрахам? — попита тя и затвори.
— Мамка му — изруга Доул.
— Кафе? — попита Блох.
Гласът ѝ го стресна. През повечето време Блох беше толкова мълчалива, че той забравяше за присъствието ѝ.
— Ами да. Всъщност сам ще си налея. Ти занеси дрехите и банковото извлечение в криминалистичната лаборатория в Бей Сити. Твърде дълго ги задържахме.
Когато Доул се изправи, коляното му напомни, че е на петдесет и пет и не е в най-добрата си форма, за да води сериозно разследване.
Кафе машината в модерно оборудваната кухня му изля едно еспресо в дизайнерска стъклена чаша, която Доул подаде на Блох. Тя я пресипа в термочаша с капак и излезе. Доул приготви още две кафета и ги сипа в порцеланова чаша с емблемата на шерифството в Порт Лоунли. Върна се в кабинета си, настани се на стола и започна да чете купчината доклади върху бюрото си, докато Сю печаташе съдебната заповед.
Два часа по-късно беше успял съществено да намали купчината и прескочи няколко доклада, за да стигне до този на Сю. Беше подвързан със спирала, състоеше се от десетина страници гъсто напечатан текст и имаше тъмночервени корици. Блох се върна и се запъти право към кафе машината. Носеше нещо в кутия от стиропор. Доул отгърна доклада на Сю и се зачете. В края на пета страница се разсея. Свали очилата си, които увиснаха върху гърдите му на евтината си златиста верижка.