— Защо името на този писател се появява вече два пъти в разследването? По отношение на престъпленията съвпадения не съществуват. Сама го казваш.
— Никой не знае кой всъщност е Джей О. Льобо. Това е псевдоним на анонимен писател. И никой няма представа защо. Загадка само по себе си — отговори тя.
— Смяташ, че Линдзи я е разгадала?
— Първото съобщение е от нея. Допускам, че тя пише на Пол Купър, защото знае, че той е Джей О. Льобо. Иска пари. Уговарят си среща. Второто съобщение… не знаем от кого е. Който и да е, този човек познава Линдзи. Вероятно е от споменатата писателска група. Линдзи е изчезнала. И той знае, че тя се е срещала с Льобо. Иска да я намери.
Доул кимна и каза:
— Значи Линдзи и някакъв неизвестен човек принадлежат към група писатели, в която членува и Пол Купър. Пол уцелва в десетката под псевдонима Джей О. Льобо и Линдзи го предупреждава. Твърди, че му е помогнала с книгата. Може би е правила бележки по ръкописа, преди той да го изпрати на издателя. Иска пари, за да си държи езика зад зъбите. Изнудва го. Гадна работа.
— А може би ѝ е било платено и е изчезнала? — попита Блох.
— Разрових се за Льобо — каза Блох. — Ако двама души знаят кой е той, защо вече не са го разкрили по вестниците? Разкажат ли такава история, ще спечелят цяло състояние. Със сигурност повече от сто хиляди.
Доул вдигна очи към небето. Облаците заплашваха с нова буря. Не се виждаха звезди, а луната беше наполовина скрита зад бързо движещ се облак.
— Ще проверим дали има обявени за изчезнали жени на име Линдзи. Да видим какво ще се появи — каза той. — Едно е ясно: този Льобо крие много тайни. Имам лошо предчувствие. Усещам и още нещо, свързано с тези съобщения. Нещо зловещо, което още не мога да определя ясно.
— Каквото и да се е случило, било е отдавна, преди почти десет години — отбеляза Блох.
Доул застина, обърна се и се втурна вътре.
В главата му току-що се бяха сблъскали две неща.
Срещата на Линдзи на Саут Ридж. Преди десет години. Влетя в кабинета си и намери досието на анонимната жертва. Отвори го и провери датите от вътрешната страна. Не че се налагаше, знаеше ги наизуст. И въпреки това искаше да ги провери. Да се увери. Трябваше да бъде сигурен.
Грабна папката, втурна се при лаптопа на Блох и отново прочете първото съобщение. Блох вече стоеше зад него, когато той отново отвори досието на анонимната жертва.
— Ако е било преди десет години, значи е някъде по времето на случилото се с анонимната жертва. Виж, хронологията съвпада. Първото съобщение. Купър е щял да се срещне с Линдзи на Саут Ридж в Порт Лоунли. Виж датата. Единайсети ноември две хиляди и осма. В неделя, на шестнайсети ноември, извадихме анонимната жертва от реката. Беше престояла във водата няколко дни. Боже, ако се е срещнал с нея в петък, на четиринайсети, значи е тя. Това е Линдзи. Кучият му син я е убил и я е хвърлил от скалата.
Доул вече не виждаше екрана. Скрийншотовете на разменените съобщения се бяха превърнали в размазани бели и сини петна. Усети как ръката на Блох стиска рамото му. И едва тогава осъзна, че плаче.
31
Пол отвори найлоновото пликче и бръкна вътре. Флашката беше мокра. В долния ъгъл на пликчето се виждаше малка дупка.
— Имаш ли ориз? — попита той.
— Може би има в кутия в бюфета над кафе машината — отговори Дарил.
— Благодаря. Ще се преоблека, после ще проверя.
Слънцето беше залязло, но още беше топло и Пол най-сетне събра смелост да попита за дрехите си и за флашката. За щастие, Дарил беше проверил джобовете му, преди да пъхне дрехите в пералнята. Флашката беше избегнала бясното въртене на центрофугата, но беше изложена на въздействието на морската вода и Пол нямаше представа дали още е в изправност. Занесе сгънатите си джинси, тениската, бельото и чорапите в банята и свали размъкнатия анцуг на Дарил.
Отиде в кухнята и надникна в бюфета. Попадна на отворена стара кутия с ориз. В друг шкаф Пол откри купа. В тази къща не беше трудно да намериш чиста купа — супата от нудълс, изглежда, беше любимата храна на един рибар, който не обичаше риба и с мъка свързваше двата края с улова си.
Пол бързо напълни купата със сух ориз и зарови вътре флашката. Няколко месеца по-рано беше изпуснал мобилния си в тоалетната и на някакъв сайт попадна на съвети как може да се изсуши телефон. Суровият ориз бил най-ефикасното средство.
И наистина, ден по-късно той включи телефона си и той се оказа в изправност.
Нямаше представа дали същото ще свърши работа и за флашката му, просто трябваше да изчака един ден. Имаше си по-големи грижи, но писането беше животът му. Помагаше му да запази здравия си разум, когато около него цареше хаос.