Пол се върна в кухнята, наля си кафе и отвори лаптопа. За пръв път го отваряше сам. Екранът светна — Дарил вече беше влязъл с паролата си. Имаше опция за смяна на потребителя. И Пол го направи. Не искаше да нахлува още повече в личното пространство на Дарил, и бездруго вече се бе натрапил в къщата му.
Кликна върху иконката на „Уиндоус“, но нямаше опция за отваряне на „Уърд“. Пол смени потребителите и този път намери „Уърд“. Кликна върху иконката. Екранът се промени и програмата започна да се зарежда. После се отвори.
Пол придвижи курсора, за да отвори празен документ.
После спря.
В компютъра имаше само един документ. И беше от предишния ден. Пол изтри длани в бедрата си. Зачуди се дали да надникне в този документ или не.
Е, нямаше да навреди. Изглеждаше любопитно. Заглавието гласеше „Двоен обрат“.
Пол кликна върху документа.
Отвори го. Прочете го.
После скочи като ужилен и събори стола.
Разтрепери се. Не можеше да се овладее. Усети струйка топла урина да се стича по крака му. Тялото му не помръдваше. Във вените му сякаш рукна течен азот.
Скова го неподправен ужас.
Копелето го беше намерило.
Джей О. Льобо
Двоен обрат
Бележка на автора
Това ще бъде последната ми книга. Няма да пиша друга. Причините ще станат ясни на финала на тази история. Интересна дума — „история". Реална история ли е? Мемоар? Измислица? Не мога да определя. Възможно е да сте намерили тази книга е квартална книжарница сред криминалната документалистика или при трилърите. Няма значение, зарежете това. Трябва да знаете само две неща:
1. Изрично наредих на издателите да не редактират текста. Няма редакторски поправки, структурни промени или друга намеса. В книгата сме само аз и вие.
2. Оттук нататък не вярвайте на нито една прочетена дума.
Джей О. Льобо
Калифорния, 2018 г.
Десет години Пол беше принуден да бяга и да се крие от един човек. От човека, който несъмнено беше убил Линдзи. От човека, койтo се беше опитал да убие и него. От човека, когото със собствените си очи беше видял да изгаря и убива Боб Креншо.
А сега Пол се намираше в къщата на този човек.
Дарил беше нападнал Марая. Пол го осъзна с поразителна яснота.
Дарил не беше онзи, за когото се представяше.
Дарил знаеше, че Пол го е излъгал.
Сега обаче Пол знаеше истинското име на Дарил. Знаеше и името, с което той се представяше пред света.
Дарил беше Джей О. Льобо.
32
Междущатската магистрала се простираше зад Дарил като неонова река.
Пред него беше Бей Сити. Той слезе от магистралата на първата отбивка и подкара през доковете. Високи кули от контейнери в ярки цветове се врязваха в нощното небе и създаваха измамното усещане, че в града има някакъв живот. А нямаше. Безработицата беше висока, престъпността се покачваше, фирми и магазини фалираха по-бързо от всякога и като че ли никой не можеше да направи нищо по въпроса. Дарил стигна до промишлената зона, където имаше малко работещи фабрики. Призраците на големи изоставени предприятия се извисяваха над всичко като предупреждение за случайния посетител: тук няма живот. Следваха предградията и накрая — самият Бей Сити. Дарил избра обиколен маршрут, за да избегне камерите по светофарите и по-населените райони, накрая мина по безлюдните търговски улици с техните празни туристически капанчета и стигна до най-стария квартал в града.
Тук сградите не бяха толкова хубави. Витрините на човечето магазини бяха заковани с дъски и ако не се брояха наркодилърите, скупчени край варели със запалени огньове по ъглите, улиците бяха почти пусти. Това го устройваше идеално.
Лесно намери старата цигарена фабрика. Срещу нея стърчеше една-единствена сграда — отдавна затворен магазин за алкохол с апартамент над него. Дарил видя, че в апартамента свети. Указанията, които беше получил, го доведоха където трябва.
Замисли се за Пол, който се криеше и го чакаше в Порт Лоунли.
Проклет глупак.
Ухили се, когато си спомни как Пол го беше излъгал — каза му, че има двайсет милиона долара в сметка, защото е Джей О. Льобо.
Нахалник!
Преди да вземе псевдонима Джей О. Льобо, Дарил беше чел работите на Пол в тяхната писателска група. Тогава Дарил имаше друго име, което беше зарязал отдавна. Написаното от Пол беше прилично, но не страхотно. В най-добрия случай — второразредни кримки. Липсваше им… автентичността, която Дарил привнасяше в творбите си благодарение на проучванията си.