По къс коридор се стигаше до стълбище. Една гола крушка висеше високо над него. Докато се изкачваше, Дарил чу вратата да се затръшва и след броени секунди усети как стълбището завибрира от тежките шумни стъпки зад него.
Горе вдясно имаше отворена врата, закрита със завеса. Отмести завесата и попадна сред облак дим. Пред себе си видя човек, седнал на канапе. Имаше дълга мръсна коса и беше облечен с къс копринен халат, изпод който се виждаха потни гърди. Под халата човекът беше обут с шорти, а на босите му крака имаше джапанки. Дарил едва не се задави от вонята на трева, пот и алкохол.
Понечи да отстъпи зад завесата, колкото да си поеме въздух, но усети длан върху извивката на гръбнака си, която го тласна навътре към помещението. Озърна се и видя дигитален фотоапарат на стойка, насочен към празен стол. Срещу мъжа на канапето имаше голям плазмен екран. На Дарил му се искаше този човек да бе поглеждал по-често към душа. Вонята на пот го връхлетя отново, този път по-силна, когато онзи се надигна и отиде в отсрещния ъгъл на стаята. Там, до големия прозорец към улицата, имаше няколко настолни компютъра. По пода се виеха черни кабели, някои от които прекосяваха стаята до бюро в другия край, върху което Дарил забеляза шест принтера и два скенера.
— Аз съм Бъни, а ти закъсня — каза мъжът с копринения халат и започна да почуква по монитора на един компютър.
— С-с-съжалявам — заекна Дарил.
— Сядай! — кресна гигантът зад него.
Дарил се стресна, вдигна ръце и незабавно се отправи към канапето.
— Не там. На стола — нареди Бъни.
Дарил спря, запъти се към стола и седна срещу фотоапарата, а Бъни и великанът си прошушнаха нещо през смях. Знаеше, че някои хора намират за забавно да плашат другите. Нещо, което никога не го бе забавлявало. Не го намираше за смешно.
— Свали си якето. Поизправи се малко, не се усмихвай и гледай в обектива — нареди Бъни.
Дарил изпълни нарежданията и пусна якето в краката си. Светкавицата върху фотоапарата изщрака, зареди се и после отново изщрака.
— Добре — каза Бъни.
Докато той работеше на компютъра, Дарил огледа помещението и се постара да не обръща внимание на заплашителния поглед на гиганта. Всеки път, когато плъзнеше поглед към онзи край на стаята, виждаше, че той го гледа както бяла акула — тюлен.
Дарил се наведе напред и забоде очи в пода.
Няколко минути по-късно един от принтерите забръмча, щракна и изплю тънък пластмасов лист.
Бъни се изправи, отиде до принтера и започна да огъва краищата му. На Дарил му се стори, че около средата има перфорация, по която Бъни натиска. След като откъсна от листа розовата пластмасова карта, той взе ножица и заглади ръбовете ѝ. Пъхна картата в черен портфейл и се обърна към Дарил.
— Плати на него — махна той към гиганта, който пристъпи напред и се извиси над Дарил със сведена пушка.
Отначало Дарил се поколеба, но после се облегна на стола, бръкна в джоба си, извади навити на руло банкноти, пристегнати с ластиче, и ги пусна в масивната лапа. Гигантът разви рулото, преброи и провери парите, преди отново да ги навие и да кимне на Бъни.
Бъни отвори едно чекмедже, извади американски паспорт и го подаде заедно с портфейла на Дарил, който огледа произведението му и не намери недостатъци.
— Голям смелчага си, щом си дошъл тук — каза Бъни. — Най-добре не идвай повече. Няма значение кого познаваш, за да се озовеш при нас. Не идвай повече, ясно? Ако те видя отново, ще те убия.
— Добре — отговори Дарил, прибра портфейла и паспорта в предния джоб на джинсите си и успокоително вдигна длани към надвесилите се над него мъже.
Те се спогледаха ухилени. Силата опиянява. Дарил се надигна от стола и протегна надолу ръце да вземе якето си от пода, но вместо това дясната му ръка се отърка в глезена и после, пренесъл тежестта върху стъпалата си, той се изправи.
Впери очи в гиганта и изчака половин секунда, колкото онзи да срещне погледа му. Щом изпъкналите очни ябълки се вторачиха в него, Дарил изстреля дясната си ръка напред.
Изражението на гиганта се промени. Усмивката му изчезна и огромната му уста зейна безмълвно. С лявата си ръка Дарил небрежно взе пушката му.
Бъни нямаше време да реагира на изненадващия му ход. Не разбра какво се случва, докато от разпорения огромен корем на партньора му не изскочиха първите усукани черва като някакво сивкаво извънземно.
Гледката беше толкова ужасяваща, толкова брутална, че Бъни моментално се парализира. Вторачи се в зейналия търбух на гиганта. Не забеляза, че Дарил е насочил пушката към главата му.