Малко след това въпросният писател напусна групата. Година по-късно Пол вече беше издал втория си роман, когато му попадна сигнална бройка на дебютен трилър от някой си Джей О. Льобо. Агентката му Джоузефин го беше получила и му го изпрати. Първата глава започваше с абсолютно същата сцена на онзи автор от Фейсбук групата. Ченге ветеран открива тялото на изчезнало момиче сред кости на мъртви котки в пещ за изгаряне на отпадъци в стара изоставена сграда. Пол се обади на Линдзи, изпрати ѝ книгата, тя я прочете и потвърди, че началната сцена е същата, дума по дума. Опитаха се да се свържат с автора, да го поздравят, но той не отговори на съобщенията им.
Пол забрави за случилото се, докато книгата не излезе и не започна да се продава добре. Превръщаше се във все по-голяма сензация и когато се изстреля на върха на класациите, се появи първата статия в „Ню Йорк Таймс“, която обсъждаше не само феноменалния успех на романа, но и загадъчната личност на автора Джей О. Льобо. Мистерията заинтригува първо цялата страна, а после и света.
Изглежда, само Пол и Линдзи знаеха истината. Не спираха да я обсъждат, чудеха се как да постъпят и дали да говорят с пресата. Пол беше открил истинското име на автора чрез лиценза, съпътстващ документа на „Уърд“, качен във Фейсбук групата. Знаеше истинското му име.
Линдзи беше останала без пукната пара. Звънна на Пол и го помоли за заем. Той не можеше да задели нищо. Предложи ѝ на шега да изцеди Джей О. Льобо. Той беше забогатял. Шегата обаче се вгорчи, когато Линдзи заяви, че ще направи точно това. Помогнала му със съветите си, а той можел да си позволи да ѝ подхвърли нещо. Пол я насърчи да опита. Няма да навреди. Пък и знаят истинското му име. Ще си плати, за да запазят тайната му.
Линдзи изпрати съобщение на Льобо и си уговори среща с него.
И двамата с Пол му бяха помогнали за книгата. Предложените от тях промени бяха взети предвид в окончателния вариант на текста. Льобо щеше да спечели милиони, а Линдзи беше закъсала. По онова време тя живееше на крайбрежието, затова си уговори среща с него в Порт Лоунли. Пол чака цяла нощ, изгарящ от нетърпение да научи какво се е случило. Дали онзи ѝ е дал пари. Накрая му омръзна да чака и ѝ се обади. Тя не вдигна. Минаха дни. После седмици. До гуша му дойде да изпраща есемеси и имейли, да я търси по Фейсбук и да оставя гласови съобщения.
Нищо.
Пол се поболя от тревога и писа на Льобо. Осведоми го, че знае кой е и попита какво се е случило с Линдзи. Льобо поиска номера на мобилния му и Пол му го даде. Льобо му звънна веднага.
Използваше някакъв уред за изкривяване на гласа. Пол чу електронен глас — студен и нечовешки.
— Говорил си с Линдзи за мен, нали? И казваш, че знаеш кой съм?
— Точно така, знам. Но това няма значение. Къде е тя?
— Тя допусна грешка, Пол. Заплаши ме. Видяхме се при водопада край Порт Лоунли. Хубаво градче до Бей Сити. Дадох ѝ пари, а тя заяви, че това е само аванс. От вестниците щяла да получи повече. Каза, че Си Ен Ен ѝ предложили половин милион долара за ексклузивно интервю. Това ѝ беше грешката — алчността. Ударих я по главата с камък, съблякох я гола и я хвърлих от скалата.
Изтърси го толкова небрежно, все едно описваше какво е времето.
— Трябваше просто да вземе парите, Пол. Накрая ме умоляваше. Осъзна грешката си. Говореше как някой ден ще живее с теб в Порт Лоунли. Как ще си имате дом, ще си родите бебе. Е, вече няма да стане.
— Копеле проклето! Отивам в полицията — кресна Пол.
— Не го прави. Имам предложение. Не знам къде живееш, нито как да те намеря, но някой ден ще те открия. И ще те убия. Единственият начин да се спасиш е да не ми създаваш грижи, Пол. Ето какво предлагам. Бях богат човек, преди да ме издадат, а сега съм още по-богат. Затова ти предлагам по един милион годишно през първите три години. След това сумата ще стане два милиона годишно. Достатъчно пари, за да не се изкушиш да отидеш в полицията или да се свържеш с пресата, а аз няма да ги усетя много. Уговорихме ли се?
— Майната ти! — изруга Пол и затвори.
Обади се в полицията, но разговорът му с Джей О. Льобо не беше записан и нямаше сведения за изчезнало лице, така че скоро започнаха да го избягват. Взеха го за откачалка. Пол се обади на редактора на Льобо — Боб Креншо — и му каза, че знае коя е истинската самоличност на писателя.