Тя го изгледа, поклати глава и се зачуди що за вкус има към мъжете. Бяха или красиви и глупави, или достатъчно умни, за да я лъжат. Беше си имала работа и с двата вида. Жените се заглеждаха по първото ѝ гадже, с което тя се задържа доста време, само че той така и не се загледа по някоя сериозна работа и не похващаше нищо вкъщи. А този, за когото се омъжи, се оказа лъжец. Адски умел при това. Пък и Дарил… понякога ги ръсеше едни. Обикновено Марая приемаше наивността му като част от чара му, но този път тя ѝ дойде в повече. Емоциите ѝ бушуваха, рояха се като мухите около неоновата реклама на „Бъдуайзър“.
— Ама ти сериозно ли? Не разбираш ли какво ми е причинил? — леко повиши тон тя.
— Стига, знам, че е шантаво, но погледни от хубавата страна. Ти си богата.
— Не съм. На коя планета живееш?
Дарил разпери широко ръце и в този момент май не беше съвсем сигурен на коя планета се намира. Марая поясни:
— Има причина той да крие от мен. В живота му се случва нещо друго, от което печели милиони, а аз нямам представа. Защо? Престъпник ли е? Или има друго семейство и напълно различен живот, когато отсъства? Какво става, по дяволите? Освен това следи като ястреб да не похарча ненужно и цент. Определил ми е седмична сума — това знаеше ли го? Триста долара. Направо откача, ако ги надхвърля. Е, сега е мой ред да откача. Схващаш ли?
Дарил кимна разкаяно и посегна към шота си. Марая се чукна с него, усмихна се насила, за да покаже, че не му е ядосана, и двамата пресушиха чашките си. Тя не обичаше текила. Усети противното парене в гърлото и се озърна за резенчето лимон. Дарил не беше донесъл, затова тя отпи бира от бутилката.
— Съжалявам — каза той.
Марая така и не разбра дали ѝ се извинява, че не е донесъл сол и лимон за шотовете, или изразява съчувствие за състоянието на брака ѝ. Тъй или иначе, махна му с ръка да престане.
Студените бирени бутилки бяха мокри и Дарил разсеяно зачопли етикета. Обели парченце и попита:
— Ще му поискаш ли обяснение?
Марая отпи от бирата си, преди да отговори. Честно казано, още не беше решила. Не знаеше как да постъпи. Част от нея искаше да размаха банковото извлечение във физиономията му, но друга част копнееше просто да го напусне и да подаде молба за развод. Дълбоко в себе си съзнаваше колко неразумни са и двата хода. Преди да предприеме крайни мерки, трябваше да разбере откъде са парите.
Чу как Дарил откъсва етикета. Все още не я поглеждаше.
Марая знаеше, че той се тревожи за себе си. Усещаше колко е напрегнат. Не му се искаше тя да го извади на показ пред мъжа си.
Откъде са тези пари? А, между другото, спя с един сервитьор от клуба.
— Не се притеснявай, няма да му кажа за… нас — успокои го Марая.
За малко да изрече: „Не се притеснявай, няма да му кажа за теб“, но се поправи. Тайните пари бяха издигнали бетонна стена между нея и съпруга ѝ и я бяха сближили с Дарил. Марая вече не се притесняваше да облече в думи връзката им. Понякога двамата бяха обсъждали какъв би бил животът им заедно, ако тя напусне съпруга си. Личеше си, че Дарил иска това, но същевременно се тревожи. Беше ѝ признал, че не може да ѝ предложи много. Обслужваше масите в кънтри клуба, учеше хората да се гмуркат, да карат сърф — не можеше да ѝ предложи финансова сигурност и се срамуваше от това. В такива моменти Марая го уверяваше, че не я интересува колко пари печели той, но всъщност копнееше за сигурност. Парите открай време бяха проблем за нея и не ѝ се искаше отново да се притеснява. Може би само заради това се беше вкопчила в брака си. Заради сигурността. Дори в размер триста долара седмично.
Тя бръкна в джоба си и измъкна банковото извлечение. Разгъна го и го сложи върху масата.
Всички преводи бяха от компания „Льобо Ентърпрайзис“. Името ѝ беше познато. Не го чуваше за пръв път. Превъртя го наум и се опита да си спомни дали го е споменавал съпругът ѝ. Отначало нищо не ѝ хрумна, но знаеше, че ако се понапрегне, ще си спомни.
— Чувал ли си за „Льобо Ентърпрайзис“?
Марая забеляза как очите на Дарил се плъзгат по пода, докато размишляваше над въпроса. Няколко секунди по-късно той набърчи чело, но не каза нищо. Затвори очи и скръцна със зъби.
— Има нещо в това име, нали? — попита той.
— Да, странно е. Напомня ми смътно за нещо… Но не изплува на повърхността.
Марая огледа противния бар. Предателството на нейния съпруг заседна като буца в гърлото ѝ, затова гласът ѝ прозвуча задавено:
— Кого заблуждавам? Знам, че не разсъждавам трезво.
— Нещо против да погледна отново? — попита Дарил.
С оптимистична нотка. Достатъчно, та Марая да му даде документа. Докато преглеждаше цифрите в извлечението, той извади мобилния си и започнала пише по дисплея. Усмихна се и каза: