— Не, струва ми се — отговори Дарил.
Докато чакаше как ще се приеме отговорът му, лявата ръка на Дарил се плъзна настрани, отметна кухненската кърпа и хвана пистолета. Шерифът и тази, която го придружаваше, щяха да разберат какво става, когато вече е твърде късно.
Пол приклекна. Ако Дарил помръднеше пистолета дори сантиметър, той щеше да изхвърчи от вратата и да го нападне. Може би щеше да стигне преди първия изстрел, но най-вероятно нямаше. Въпреки това, ако Дарил посегнеше към оръжието, щеше да се наложи Пол да опита. Не можеше да допусне още някой да умре заради този тип.
Или заради него.
— Сигурен ли сте, че никога не сте се срещали извън клуба? — попита шерифът.
— Напълно — отговори Дарил с изпъната ръка, готов да насочи пистолета към физиономията на Доул, ако нещата се объркат.
Кръвта бучеше в ушите на Пол, докато чакаше отговора на шерифа.
Ръката на Дарил се напрегна. Пол премести тежестта си на другия крак, готов да се изтласка напред с десния.
Птича песен. Вятърът в боровете. Тихото мърморене на телевизора в друга стая. И едва чутото вътрешно кипене на адреналин в тялото на Пол. Нищо друго.
Той отново прецени разстоянието между себе си и Дарил. Със сигурност нямаше да успее.
Приклекна още малко и отвори вратата.
38
Доул държеше Блох под око през цялото време, докато стоеше на верандата. Тя се обръщаше, когато той разсейваше Оукс достатъчно, държеше телефона си плътно до тялото и правеше снимки на къщата отстрани и отчасти на онова, което имаше зад нея.
Блох разполагаше с достатъчно време за снимките, а Оукс не им даваше нищо. Доул се напрегна още щом зърна този мъж — изглеждаше невероятно мускулест за сервитьор в кънтри клуб. Нямаше почти никакви тлъстини, а бицепсът му се открояваше под ръкава като топка за софтбол. Поддържаше се във форма.
Не физиката му смути Доул обаче. Не, смути го погледът му. Изражението му. Този тип несъмнено криеше нещо. Поведението му го подсказваше.
В този момент Доул не знаеше какво точно крие Оукс. Въпросът дали се е срещал с Марая Купър извън клуба със сигурност не му хареса. Ама никак. Не му отговори веднага — може би преценяваше дали не държи в ръце някакъв коз, например нечии показания, че Марая Купър и той са се срещали всеки четвъртък следобед в кафенето, за да изпият по едно лате с обезмаслено мляко.
Доул промени позата си, за да се избави от тъпата болка, която се появи в лявото му коляно. Вдигна ръка на хълбока си, изпъна другия си крак и премести центъра на тежестта, за да не натоварва болното си коляно.
Когато вдигна ръка към хълбока си, точно зад кобура на пистолета, Доул забеляза как дясната ръка на Оукс се напряга.
В този момент шерифът се убеди, че нещо не е наред с него. Сякаш беше готов за нападение. Сигурно беше приготвил пистолет на масичката до вратата или тежка цепеница. Плашеща мисъл дори без да вземеш предвид очите му, мъртви като на акула.
Попита го дали е сигурен. Оукс се замисли. Или пък преценяваше кое е по-удачно да измъкне — пистолета или ножа си? Накрая отговори, че е съвсем сигурен.
Доул беше пропуснал адски много неща. Така и не се включи в дигиталната революция, на стълбите му имаше счупена дъска, трябваше да лъсне обувките си, но постоянно отлагаше тези работи, твърдеше, че все някога ще ги свърши. Накрая наистина щеше.
Никога обаче не занемаряваше умението си да стреля. Доул правеше петдесет изстрела през две седмици. И всички попадаха там, където се целеше. Всеки месец ходеше на стрелкова подготовка. Навик, останал му от първите дни на служба, когато беше преминал обучение по близка защита. Можеше да извади оръжието си от кобура и да стреля три пъти за по-малко от три секунди. Като млад беше съкратил времето до две секунди. Сега се задоволяваше с две и половина. Блох беше почти толкова бърза.
Ако Оукс се развихреше, той беше готов.
Шерифът не зададе повече въпроси. Не беше сега моментът. Просто остави нещата да се успокоят. С всеки друг заподозрян Доул щеше внимателно да наблюдава лицето, особено очите. Очите на Оукс бяха мъртви. Почти черни на тази светлина.
Блох мълчеше и просто бдително наблюдаваше през по-голямата част от разговора, но Доул усещаше колко е напрегната. Тя се размърда и пристъпи напред.
— Познавате ли Пол, съпруга на Марая Купър? — попита.
— Не, не бих казал — отговори Оукс.
— Май е време да се връщаме — отбеляза Блох.
Без да откъсва очи от Оукс, Доул направи крачка назад и отговори: