— Може би си права. Много ни помогнахте, господин Оукс. Оставяме ви на спокойствие засега.
Когато се настаниха на сигурно място в колата и вратата на къщата се затвори, и двамата въздъхнаха от облекчение.
— Този тип е изопнат като струна — отбеляза Блох.
— И още как. Забеляза ли яхтата отзад?
— Разбира се. И тайно я снимах с телефона си. Страхотна лодка за келнерска заплата.
— Връщаме се в участъка, подготвяме документите и ги даваме на съдията. Смяташ ли, че имаме достатъчно, за да ни подпише заповед за обиск на къщата му?
Тя кимна, даде на заден и излезе на пътя.
39
Дарил затвори предната врата, заключи я с резето, обърна се и видя Пол на четири крака в коридора.
— Тръгнаха ли си? — попита Пол.
Дарил подръпна щората и проследи как колата на шерифа излиза на заден по алеята към пътя, после спира и потегля обратно към града.
— Тръгнаха си — каза той и дръпна кърпата от пистолета. Взе го и отново го пъхна в колана на джинсите си. Този път отпред. — Трябваше да стоиш в мазето — отбеляза с равен и небрежен тон.
Пол се изправи и отговори:
— Мислех, че ще стреляш. Може би щяха да ти потрябват още две ръце, за да се измъкнеш бързо.
Дарил поклати глава и каза:
— Не, щях да стрелям само в краен случай. Но въпреки това благодаря. Чу ли какво говорихме?
Докато задаваше въпроса, той се взря в лицето на Пол. Трябваше да разбере дали е започнал да го подозира. Предстоеше им да поемат огромен риск и Дарил знаеше, че няма да успее, ако не може да има доверие на Пол. Забеляза как шията му почервеня, докато обмисляше въпроса му. Може и да беше реакция на посещението на ченгетата, а може и да беше нещо друго.
— Подочух нещо. Не знаех, че работиш в кънтри клуба — отговори Пол.
А, може би това е причината, помисли си Дарил.
— Работех на половин ден. Само с риболов не мога да си плащам наема. Виждал съм жена ти няколко пъти. Казах на ченгето истината — затова си тръгна. Говорил съм с нея за броени секунди. Колкото да минава времето. Това е. Не я познавам.
Дарил отново съсредоточи вниманието си — насочи го към всяко движение, жест и дума на Пол.
— Сигурно. Така де, откъде ще я познаваш.
Дарил знаеше, че в съзнанието на Пол винаги ще тлее някакво съмнение. Така и трябваше да бъде. Единственото несигурно нещо беше дали съмнението ще угасне с времето, или ще се разгори още повече. Нямаше как да отгатне. Можеше само да го държи под око, да се постарае той да мисли за други неща.
А такива имаше много.
— Според мен трябва да избързаме с плана — заяви Дарил. — Шерифът не е глупак. Заместничката му също. Не могат да те намерят, затова се въртят в кръг. Искат да се уверят, че са набелязали когото трябва.
— Кога тръгваме тогава? — попита Пол.
— Ще натоварим сега и ще се опитаме да тръгнем точно след два часа.
— Толкова скоро?
— Да, парите няма да чакат вечно. Ако те обявят за мъртъв, няма да ги видиш повече. Хайде, да се залавяме за работа.
40
В повечето романи и филми, когато хората се събуждат от кома, рязко се надигат в леглото и се разпищяват.
Драматично е. Зрелищно.
По една случайност Марая Купър дойде на себе си точно по този начин. Само че тя всъщност не се събуди. Не напълно.
Очите ѝ се размърдаха зад клепачите. Сърцето ѝ ускори ритъма си.
Дишането ѝ се учести, гърдите ѝ се пълнеха с въздух, после го издишваха все по-бързо и по-бързо и накрая тя се задъха. Сестрите щяха да забележат повишените стойности на жизнените ѝ показатели, ако бяха в стаята. Ако сестрите бяха заети с нещо друго, единственият начин да разберат, че тя се свестява, беше алармата.
Пулсът ѝ беше много близо до стойностите, които активират въпросната аларма.
В крайна сметка не се стигна дотам. Сестрите дотичаха, когато чуха писъците.
Очите на Марая се отвориха, тя се стресна от звука. От ужасения писък. Няколко секунди ѝ трябваха да разбере, че самата тя издава този звук. И после се разпищя неистово.
Повикаха млад лекар, който ѝ инжектира успокоително, докато сестрите я притискаха към леглото.
Тя не каза нито дума. Само пищеше.
Съзнанието на Марая се беше рестартирало. Тя имаше смътни спомени за мила жена в Ню Йорк, която работи боса на щанда на деликатесен магазин, за мъж с тъжно лице, който ѝ говори тихо и я прегръща, за къща на брега на океана и наклонени от вятъра високи треви край нея.
Не знаеше дали това е собственият ѝ живот, или е сън.
Успокоителното подейства точно когато тя усети пареща болка в главата си.