Робърт Шекли
Фантом V
— Сега чете табелата ни — каза Грегър, който бе притиснал лице към шпионката на вратата на канцеларията.
— Чакай да видя — приближи се Арнолд.
Грегър го бутна.
— Сега ще почука… Не, размисли. Отива си.
Арнолд се върна на бюрото си и започна нов пасианс. Грегър продължи да гледа през шпионката.
Три месеца след като бяха създали фирмата си и наели този офис, те бяха сложили тази шпионка на вратата ей така, от скука. През цялото това време „ААА — Първокласна служба за почистване на планети“ нямаше никаква работа, макар да бе на първо място по азбучен ред в телефонния указател. Почистването на планети бе стар, установен бизнес, напълно монополизиран от две големи компании. За една нова, малка фирма, обслужвана от двама млади мъже с велики идеи и купища неплатени сметки, това бе доста обезкуражаващо.
— Връща се — извика Грегър. — Бързо! Направи се на зает и много важен!
Арнолд изсипа картите в чекмеджето и тъкмо успя да закопчае бялата си лабораторна престилка, когато на вратата се почука.
Посетителят им беше нисък, плешив, изморен човечец. Той ги разглеждаше със съмнение.
— Вие ли почиствате планети?
— Точно така, господине — каза Грегър, като отмести купчина документи от бюрото пред себе си и стисна влажната ръка на човека. — Аз съм Ричард Грегър. Това е моят партньор доктор Франк Арнолд.
Арнолд, облечен във впечатляващата бяла лабораторна престилка и очила с черни рогови рамки, кимна разсеяно и продължи да се занимава с редицата древни, извити колби и епруветки.
— Седнете, ако обичате, господин…
— Фернграум.
— Господин Фернграум. Мисля, че ние можем да направим за вас почти всичко, което бихте желали — каза сърдечно Грегър. — Контрол над флората или фауната, почистване на атмосферата, пречистване на водоснабдяването, стерилизиране на почвата, изследвания на стабилността, контрол на вулканичната и земетръсна дейност. Всичко, което е необходимо, за да се направи една планета подходяща за човешкото съществуване.
Фернграум все още гледаше със съмнение.
— Ще бъда откровен с вас. Разполагам с една проблемна планета.
Грегър кимна успокоително.
— Нашата работа е да разрешаваме проблеми.
— Аз съм брокер на недвижими имоти на свободна практика — каза Фернграум. — Знаете как става. Купуваш планета, продаваш планета, всеки трябва да си изкарва хляба по някакъв начин. Обикновено бодвам някой второстепенен свят и оставям на купувачите да си го почистят. Но преди няколко месеца имах късмет да купя една наистина страхотна планета. Измъкнах я под носа на големите играчи.
Фернграум попи с нещастен вид потта от челото си.
— Красиво място е — продължи той, без какъвто и да било ентусиазъм. — Средна температура двадесет и пет градуса. Планински терен, но плодороден. Водопади, дъги, всичко каквото поискаш. И никаква фауна.
— Звучи идеално — каза Грегър. — Микроорганизми?
— Нищо опасно.
— Тогава какво не е наред?
Фернграум изглеждаше притеснен.
— Може би сте чували за нея. Тя е под номер РЖС-5 в правителствения каталог. Но всички я наричат Фантом V.
Грегър вдигна едната си вежда. „Фантом“ бе странно име за планета, но той бе чувал и къде по-странни. Нали все пак планетите трябва да бъдат наречени по някакъв начин. Имаше хиляди слънца с планетни системи в достъпната за космически кораби зона, много от тях населени или годни за заселване. Пък и имаше много хора от цивилизованите светове, които имаха желание да ги колонизират. Религиозни секти, политически малцинства, философски групи или обикновени пионери, желаещи да започнат всичко отначало.
— Май не съм чувал за нея — каза Грегър.
Фернграум се размърда неспокойно на стола си.
— Трябваше да послушам жена си. Ама не — исках да стана голям бизнесмен. Платих десет пъти повече от обикновено за Фантом V и сега съм вързан за нея.
— Но какво не й е наред? — попита Грегър.
— Като че ли е населена с призраци — отвърна отчаяно Фернграум.
Той бе проверил с радар планетата си, а после я бе дал под аренда на един фермерски кооператив от Дижон VI. Авангардът от осем мъже бе кацнал и преди да измине и ден бе започнал да предава отчаяни съобщения за демони, върколаци, вампири, динозаври и всякаква подобна враждебна фауна.
Когато спасителният кораб пристигнал, за да ги вземе, те всички били мъртви. Докладът от аутопсията потвърдил, че дълбоките рани, прорезите и белезите по телата им биха могли да бъдат от всичко, включително демони, върколаци, вампири и динозаври, ако такива съществуват.
Фернграум бил обвинен за недобро почистване. Фермерите се отказали от арендата си. Но той успял да арендова отново планетата на група поклонници на слънцето от Опал II.