Навън вечерта премина в нощ. Тъмнината обхвана топлата и красива околност. Повърхността на езерото се полюшваше от лекия ветрец и тревата шумолеше като коприна.
Всичко беше напълно спокойно.
Пътешествениците трябва да са били истерични, помисли си той. Вероятно са се паникьосали и са се убили един друг.
След като провери алармената си система за последен път, Грегър хвърли дрехите си върху един стол, угаси светлините и се тръшна в леглото. Стаята бе осветена от звездите, които грееха по-силно от Луната на Земята. Бластерът му се намираше под възглавницата. На този свят му нямаше нищичко.
Тъкмо бе започнал да задрямва, когато усети, че не е сам в стаята.
Това беше невъзможно. Алармената система не беше се включила. Радарът продължаваше да си бръмчи мирно.
И все пак всичките нерви в тялото му се напрегнаха от тревогата. Той измъкна бластера и се огледа.
В ъгъла на стаята стоеше човек.
Нямаше време да мисли как е влязъл. Грегър насочи бластера.
— Хайде, горе ръцете — каза той с тих и решителен глас.
Фигурата не се помръдна.
Пръстът на Грегър се стегна около спусъка, но после внезапно се отпусна. Той позна човека. Бяха собствените му дрехи, хвърлени върху стола, оживели благодарение на звездната светлина и собственото му въображение.
Той се ухили и свали бластера. Купчината дрехи започна да се размърдва леко. Грегър усети лек полъх откъм прозореца и продължи да се усмихва.
Тогава купчината дрехи се изправи, изпъна се и започна да се движи сигурно към него.
Замръзнал в леглото си, той наблюдаваше как дрехите без пълнеж, събрани в човекоподобна форма, напредваха към него.
Когато чучелото стигна до средата на стаята и празните му ръкави се насочиха към него, той започна да стреля.
И продължи да стреля, защото парцалите и остатъците от дрехи литнаха към него, като изпълнени със самостоятелен живот. Пламтящи парчета плат се насочваха към лицето му, а един колан опита да се обвие около краката му. Наложи се да изгори всичко, за да спре атаката.
Когато боят свърши, Грегър включи всички светлини, които откри. Направи си една кана кафе и наля вътре почти цяла бутилка бренди. Все пак успя да се въздържи да не натроши на парчета безполезната алармена система. И се обади на партньора си.
— Това е много интересно — каза Арнолд, след като Грегър му разказа новините. — Оживяване! Наистина много интересно.
— И аз реших, че ще ти бъде интересно — отвърна тъжно Грегър. След няколко глътки бренди бе започнал да се чувства изоставен и обиден.
— Нещо друго случило ли се е?
— Още не.
— Добре, пази се. Аз имам една теория. Трябва да направя малко изследвания. Между другото, някакъв откаченяк е обявил залагания пет към едно против теб.
— Наистина ли?
— Да, и аз заложих.
— За мен или против мен? — попита изплашен Грегър.
— За теб, разбира се — отвърна възмутено Арнолд. — Нали сме партньори!
Те изключиха връзката и Грегър си свари още една кана кафе. Нямаше намерение да заспива повече тази нощ. Успокоително беше да знае, че Арнолд е заложил за него. Но пък Арнолд беше забележително слаб комарджия.
През деня Грегър успя да поспи добре няколко часа. Събуди се в ранния следобед, намери някакви дрехи и започна да проучва лагера на поклонниците на слънцето.
Привечер откри нещо. На стената на къщичката набързо бе надраскана думата „Тгасклит“. „Тгасклит“. Не му говореше нищо, но той веднага я съобщи на Арнолд.
След това претърси внимателно къщичката, включи още лампи, изпита алармената система и презареди бластера си.
Всичко изглеждаше наред. Той със съжаление гледаше как слънцето залязва, надявайки се да бъде жив и да го види отново да изгрява. После се настани в един удобен стол, за да помисли върху ситуацията.
Тук нямаше животински свят. Нито пък някакви движещи се растения, разумни скали или гигантски мозък, който да се крие под повърхността на планетата. Фантом V нямаше даже луна, за да се скрие някой на нея.
А той просто не можеше да повярва, че има призраци и демони. Знаеше, че при внимателно изучаване, свръхестествените явления обикновено можеха да бъдат обяснени с някои съвсем прости природни феномени. А онези, които нямаха обяснение, просто изчезваха. Призраците никак не можеха да понесат някой невярващ в тях да ги изучава. Фантомът на замъка например бе излязъл в дългосрочен отпуск, когато там се появи един учен с камери и магнетофони.
Оставаше още една възможност. Да предположим, че някой иска тази планета, но не желае да плати цената, определена от Фернграум? Не може ли този някой да се скрие тук, да плаши заселниците и даже да ги убива, ако е необходимо, за да свали цената?