— Дом? — повтори тя и се огледа. Видя малко кресло вдясно от лампата. Вниманието й привлече и отражението в някакво огледалце на стената от другата страна на релсите.
Тя се завъртя наляво и продължи да разглежда. На пода имаше кутия с вестници. Забеляза и дълга закачалка, на която висяха дрехи — ризи, джинси, мъжки костюм. Някакво светлосиньо петно се появи в периферното й зрение и тя се обърна да види какво е.
Вцепени се от ужас — беше легло.
Трета глава
Ерик докосна лакътя й.
— Гладна ли си? Искаш ли нещо да пийнеш? Мога да ти предложа вино. Или… Може би имаш нужда да си полегнеш?
— Не! — беше бързият й отговор. — Не съм гладна, нито пък… уморена.
Той сведе очи, а бледите му клепачи подчертаха белотата на маската.
— Нямах предвид… Опитвам се да те накарам да се почувстваш удобно, да се отпуснеш.
Тя внимателно го загледа, като се мъчеше да проникне под безличната маска. Наистина не се държеше като обикновен похитител — така да я съблазни и драматично да я отвлече от бала, да я събори на пода, когато се опита да избяга, а после да я успокоява така, както би постъпил баща й, а сега… Да бъде внимателен като мъж на първата си любовна среща. Искаше й се да беше учила психология, за да открие начин да го разбере. Сигурно той имаше някакви халюцинации и наистина си мислеше, че я спасява от опасност, освобождавайки я от годеника й. Никога не се беше страхувала от Тони така, както сега от този мъж. Макар в момента да не изглеждаше толкова заплашителен…
— Колко време ще бъдеш… ще престоим тук? — попита тя, като внимаваше да не изтърве погрешна дума й да го ядоса.
— Колкото е необходимо.
— За какво?
— Да ме видиш като онзи човек, който наистина съм!
— Боже мой, какво ли трябваше да означава това? — почуди се тя. — Не мога да разбера кой си наистина, докато не свалиш тази маска.
Той поклати глава.
— Ако направя това, тогава никога няма да успееш да видиш. Както и досега. Познаваш ме и през целия си живот си се срещала с мен, но винаги си ме приемала като един приятен, но скучен мъж. Искам да ме откриеш отново постепенно, когато няма да те разсейват празноглавци като Тони и други неща.
— Вече разбирам, че не си скучен — отвърна тя, като се мъчеше да звучи жизнерадостно и да му се хареса. — Доказа го.
— Добре. — Очите му отново проблеснаха. Той махна пелерината от раменете си и я метна върху малък тапициран стол. С бялата си папионка и фрака изглеждаше строго и елегантен. Започна да сваля ръкавиците си, пръст по пръст. После ги метна върху пелерината.
— И откъде си взел този костюм, щом живееш тук? — попита тя.
— От магазина на баща ти. — Той поклати глава и после добави: — Уверявам те, че не ми е присъщ навикът да крада. Имам достатъчно достойнство. Но обстоятелствата бях особени и съм сигурен, че бащата не би имал нищо против, когато му обясня. Знам, че ще бъде дори благодарен, че съм те измъкнал от онази каша.
Хайде пак си дойдохме на думата, помисли си Кристъл.
Той протегна ръце към нея.
— Забравям добрите маниери. Заповядай, седни. Нека пийнем малко вино.
— Аз… Аз не съм жадна.
— Виното е добро — увери я той, като тръгна с леко куцукане към един пластмасов шкаф за лед. — Френско шардоне от добра година. Има малко сирене, хляб и грозде. Взех ги отгоре — добави той и посочи към табелата с надписа „Уинтроп“. — Всичко е прясно. Донесох го днес след шест, когато затвориха магазина. Взех и малко лед…
— О — възкликна тя, без да знае, какво да каже. Последното нещо, за което би мислила в момента, беше гладът. Но се страхуваше да отблъсне гостоприемството му.
Той се върна при нея с бутилката и останалите продукти, увити в познатата кесия със знака на магазините „Уинтроп“ и настоя:
— Моля те, седни. Чувствай се удобно.
Разбира се, каза си тя. После отново се огледа. Имаше само две места засядане — леглото и един стол. А върху стола бяха пелерината и ръкавиците. Тя не смееше да ги махне, нито да седне върху тях, защото се страхуваше от реакцията му. Кой знае, този побъркан Фантом може би бе влюбен в своята пелерина? Много притеснена, тя приседна на ръба на двойното легло. Матракът под чаршафите й се стори нов и здрав. И обзавеждането трябва да е от магазина горе, помисли си тя.
Той сложи всичко на масичката и премести лампата, за да направи повече място. После бутна пелерината и половината от нея се свлече на земята. Метна ръкавиците отгоре и седна на стола.