— Щом огладнееш, кажи.
Запали трите свещи и изгаси фенера. Подземието неочаквано придоби по-мрачен, но романтичен вид, а пламъчетата хвърляха меки сенки. Тунелът сякаш утихна още повече. Всичко проблясваше в златиста светлина. Роклята й изглеждаше по-лъскава. А чашата в ръката й — по-крехка и вълшебна. Дори бялата маска на Ерик придоби по-меко излъчване, отбеляза за себе си Кристъл, докато изучаваше профила му с добре оформения нос и полегатото чело. Когато той се обърна към нея, маската му й се стори извън времето, като образ на тайнствена и спокойна Мъдрост.
— Ето така — обади се той. — Нали е по-добре?
— Прекрасно е — съгласи се тя, а в гласа й прозвуча изненада. Беше в такава опасност, а изведнъж се оказа обградена от тайнствен и топъл блясък. Кристъл не знаеше как да се справи с неземната красота, обвила заплахата за жестокост и насилие.
Той взе големия фенер и го сложи до леглото, вероятно по навик, за да му е подръка, когато се събужда. После леко я докосна и отново седна, но този път по-близо до нея.
— Още не си изпила виното си.
— Н-не.
— Хайде, глътни малко — подкани я той и побутна чашата към устните й.
Тя искаше да бъде напълно трезва, за да не се обърка и новата обстановка. Но той й позволи да остави чашата, едва след като отпи две големи глътки. Ръката му приближи до гърдите й, пръстите му се поколебаха, сякаш неспособни да се удържат. Той леко докосна материята, обвила нежната й кожа. Стори й се, че пръстите му треперят. Но може би треперещата беше тя. Съзнаваше, че ако го остави да я докосне и успее да отвлече вниманието му, би се създала възможността да избяга.
— Много си красива — прошепна той. — Толкова дълго съм копнял да те докосна.
— Така ли? — успя да изрече тя и скалъпи нещо като у мивка.
— Дълги години мечтаех за теб. А мечтите по време… треската ми бяха съвсем истински, сякаш… Сякаш виновна за треската ми бе ти. И само ти можеше да я премахнеш.
Пръстите му се плъзнаха по голата й кожа и тя пое треперещо дъх. Но се налагаше да продължи играта.
— Да премахна треската ти? И как? — невинно попита тя.
Той дръпна ръката си и внимателно я изгледа, сякаш подозираше, че тя се преструва, за да го заблуди.
— По-добре да не говорим за това.
Тя сведе очи към чашата си, разочарована, че не е успяла да го предизвика да продължи.
— Обикновено треска се лекува с компреси и аспирина, наивно подхвърли тя.
— Ти така ли лекуваш треската на Тони? — попита той, а тонът му бе променен.
Въпросът му я свари неподготвена.
— Той не е боледувал, поне доколкото знам — измисли отговора тя.
— И по теб ли?
— Ами…
— Или така си се грижила за него, че не се е разболявал? — в тона му прозвуча сарказъм. — И по колко пъти на седмица или на ден, си го обслужвала? Той е такъв истински мъж, сигурно е имал нужда от много внимание.
— Мразиш го, нали? — попита тя и в очите й проблесна ново разбиране. — Ревнуваш. Това сега е отмъщение. Затова ме отвлече.
— Не защото спи с теб, а защото…
— Не е вярно. — Ако щеше да й причини болка, може би бе по-добре за нея да му каже истината.
Очите му се разшириха до отворите на маската.
— Но ти си сгодена. — Той вдигна ръка и посочи пръстена й.
— Да, но ние никога… Аз не му позволих…
Той силно стисна брадичката й и приближи лице до нейното:
— Недей да ме лъжеш — заплашително отекна гласът му. — Няма да понеса да ме мамиш, защото си мислиш, че така можеш да ме разиграваш.
— Не лъжа. Никога не сме го правили.
— Защо? Да не би да е болен?
— Не. Не зная защо. — Тя се мъчеше да измисли някакъв отговор. — Той искаше, но аз… аз не исках. Казах му, че е по-романтично да изчакаме.
— Защо тогава ще се омъжваш за него, щом не си имала желание за това?
Твърде личният му въпрос я притесни.
— Той е вълнуващ мъж. Имаме много общо. Интересува се и от спортния ми клуб, знае много за бодибилдинга. Просто исках да изчакам подходящия момент.
— Но той настояваше да избягате, нали?
— Откъде знаеш? — учудено попита тя. Дори баща й не бе осведомен, че Тони искаше да избягат.
— Ти ми каза.
Това беше невероятно.
— Никога на никого не съм споменавала.
— Имаш лоша памет. Или пък винаги си забравяла нашите разговори, толкова са били незначителни за теб.
Кристъл объркано разтърси глава.
— Помниш ли всяка дума, която Тони ти е казвал? — попита той.
— Не знам — отвърна тя и повдигна рамене.
— О, Боже, не прави това — каза той, а очите му потърсиха деколтето й. — Не мога да си представя, как се е въздържал да те докосне. Може би наистина са го интересували само парите ти.
Кристъл започваше да се замисля над думите на Ерик. Очевидно доста неща му бяха известни.