— Така ли? Откъде знаеш?
— Разбрах го — Ерик стисна устни, сякаш да се спре. — Да ти кажа ли, какво си мисля?
— Какво?
— Че си избрала мъж като Тони от желание да се противопоставиш на баща си и живота, който той е смятал, че трябва да водиш. А те е омаял точно Тони, защото харесваш силни и атлетични мъже с животинска привлекателност, с мускулести тела и с надпис „расов кон“ на челата — ядно и саркастично изрече той. После се наклони към нея и тонът му омекна. — Никога не си разбирала, че мъж като мен може да ти предложи много повече. Една здрава и трайна връзка превъзхожда елементарната биология и зова на хормоните. Любовта при нея е истинска и идва направо от сърцето. Това ти предлагам аз. Ако ми позволиш, разбира се.
Кристъл безмълвно преглътна. Той бе толкова умен, възпитан и романтичен, че изобщо не приличаше на човек, който би взел една жена за затворничка. И все пак се намираше пред нея — силен и мрачен, страшен с бялата си маска и този черен костюм. Тя седеше на леглото му и не смееше даже да опита да побегне, а сега… И това бе най стана ужасяващо, част от нея вече не мислеше за измъкване. Щеше й се да си седи и да слуша още, да усеща мълчаливия му копнеж по онзи отровен начин, който я караше да се чувства желана като никога досега.
Гласът му ставаше все по-тих и омайващ, обвиваше я в паяжината си като в коприна.
— Много те обичам и се тревожа за теб. Заради теб живея тук като беглец.
Той вдигна ръка и прокара пръст по линията на брадичката й и надолу към гърлото. Докосването накара чувствителната й кожа да настръхне по невероятен начин и тя потръпна от потиснато вълнение.
— Искам твоето време и цялото ти внимание, тук, където нямаме какво друго да правим и където нищо не може да те отвлича от мен. Никога не съм се радвал на това горе на земята. Тук ще разбереш копнежа ми, а и собствените си желания.
Той плъзна пръсти по врата й, точно под косата. Наклони се напред, докато устните му докоснаха нейните. Бяха топли, твърди и настойчиви. Тя бе обзета от неочаквана страст, която изтръгна лек вик на уплах от гърлото й. Другата му ръка я обгърна и я притегли по-близо. Тя вдигна ръце към раменете му, за да го отблъсне, но не успя да се пребори. Тогава си припомни, че не трябва да се съпротивлява. Налагаше се да го остави на желанието му, за да намери начин да се измъкне. Устните му се плъзнаха надолу по гърлото й, тя едва си пое дъх. Така я беше притиснал, че не й даваше възможност да диша. Дланта му се върна и погали рамото й, пръстите му леко докоснаха нежните гърди. Той наведе глава и горещите му устни прилепнаха към гладката кожа.
Сърцето на Кристъл заби до пръсване. Случваше се нещо прекрасно. Не бе очаквала така да се развълнува. Имаше намерение единствено да се преструва. Вероятно твърде добре играеше ролята си… О, Боже, той леко я захапа. Кристъл притвори очи от чувственото усещане. Сърцето й лудо биеше, тя едва си поемаше дъх.
— Ерик… Моля те… Не мога… да дишам.
— Толкова си красива — прошепна той. — Как копнеех да те докосвам така. Нали не те нараних?
— Не, не, просто… не мога да дишам. Тази рокля е много тясна.
— Забелязах. И доста те разголва — подразни я той. — Искаш мъжете да въздишат по теб, нали?
Така ли беше наистина?
— Исках само да изглеждам добре.
— Изглеждаш прекрасно — каза той и отново плъзна пръсти първо по очертанията на роклята, после по голата й кожа. Вече нямаше никакво колебание. Сякаш бе в правото си да го стори. — Започвам да разбирам. Харесва ти да се обличаш предизвикателно и да изглеждаш съблазнителна, защото ти липсва истинското. Обичаш да побъркваш мъжете. Обожаваш вниманието им. Това ти дава чувство за превъзходство, нали?
— Аз…
— Винаги си побърквала и мен — продължи той, — но никога не си го забелязвала. И не те е интересувало. Приемаше го като нещо съвсем нормално. И отношението ти към мъжете е такова. Дори се сгоди за човек, когото очевидно би могла да напуснеш, а и толкова лесно си отблъснала желанието му. Но аз се заклех да не допусна никога да постъпиш така и с мен.
— Заклел си се? Да се любиш с мен?
Той впи очи в нея.
— Не съм казал това. Но ако желаеш…
— Аз… не съм сигурна — каза тя, като внимаваше как ще прозвучи гласът й, защото имаше намерение да изглежда колеблива и мъничко безпомощна.
Очите му се разшириха до границите на процепите на маската. Блясъкът им се смекчи. Тя никога не бе виждала друг мъж с толкова нежен поглед.
— И какво би те направило сигурна? — пламенно и тихо попита той.
Тя трескаво дишаше, докато търсеше думите, още се бореше да поеме дъх, а гърдите й се повдигнаха под пръстите му и тя усети тяхното докосване. Инстинктивно сграбчи, ръката му и я притисна към себе си, за да му даде мълчалив и лъжлив отговор. Но застина, когато усети мъжката му топлина да прониква през топлата кожа направо към сърцето й.