— Усещам как бие сърцето ти — прошепна той и леко се усмихна. — И ти се развълнува от целувките ни.
Тя кимна и отново се почувства заплашително замаяна. Така нямаше да стане. Разсъдъкът й трябваше да бъде бистър!
Но той я привлече в прегръдките си за още една дълга, изтощителна целувка. Устните и езикът му бяха така настойчиви, че за миг тя изгуби представа за онова, което се случваше. Леко извика и се отпусна в ръцете му.
Той спря и потърси очите й.
— Добре ли си? Досега не съм карал никоя жена да припада! Чакай малко. — И той дръпна ципа на роклята и, която леко се свлече и откри голите й гърди.
— Не — каза тя, но гласът й прозвуча като шепот, когато усети ласката на хладния въздух по кожата си.
— Боже, колко си хубава — чувствено промълви той. Благоговейно я докосна. Тя притвори очи от усещането на тази нежност, която я успокояваше и почти заличаваше страха, а замайването й бе на път да се превърне в удоволствие. Той продължи да я гали и Кристъл осъзна, че никой друг от мъжете, които познаваше, не я беше карал да се чувства така. Никога не бе мислила… не знаеше, че една мъжка ласка би могла да предизвика такива усещания. Но как успяваше да се чувства по този начин с човек, когото дори не познаваше? Би трябвало да се страхува. Той я беше отвлякъл, бе заплашил живота й. Тя отвори очи и ги впери в бялата маска, като се мъчеше да не забравя къде се намира и какво още може да й се случи.
Но той само се усмихна и продължи да я целува. Леко я блъсна на възглавницата и се отпусна до нея. После се подпря на лакът и започна да я гледа. Тя се почувства неуязвима с голотата си пред погледа на този непознат и импулсивно посегна да свали маската от лицето му. Той се дръпна и сграбчи китките й.
— Не, Кристъл. Още не.
— Искам да знам кой си…
— Още не. Аз ще реша, кога да ти се разкрия. И така сме добре засега. Няма нуждала усложняваме нещата и удоволствието. Ние се харесваме. Между нас става нещо рядко и вълшебно. Нека не разваляме магията и да видим, докъде ще ни отведе тя. После ще поговорим. — Плъзна поглед надолу и видя роклята, увита на кръста й. — Това само пречи — каза той и я дръпна. — Не ти трябва повече. — Ерик стана, освободи краката й от роклята и я метна на стола.
Кристъл се притесни, останала само по ефирно бельо и чорапи. Обувките й също бяха паднали, докато той изхлузваше роклята. Тя опита да запази спокойствие. Така поне щеше да бяга по-бързо. Не й трябваха високите токчета. Но когато той посегна към колана на чорапите й, тя се сви, за да попречи на ръцете му.
— Не се страхувай — успокои я той. — Не искаш ли да разбереш, докъде ще ни отведе страстта?
Преди малко тя искаше да го убеди точно в това, нямаше смисъл да проваля плана си. Трябва да се измъкнеш, напомни си Кристъл. Остави го да я докосва и гали. Нека се заплесне по тялото й. Още по-добре, това щеше да отвлече вниманието му. Само… Само дето я притесняваше собственото й смущение.
Той свали чорапите й и посегна към бельото, но тя спря ръцете му.
— Моля те… Не още. Смущаваш ме.
Той се усмихна и нежно докосна бузата й.
— Възможно ли е жена, облечена в такова предизвикателно бельо, да бъде толкова свенлива? — Той се зае със собствените си дрехи. — Трябваше да се сетя. Никога не си била безсрамница. Просто — разглезена и свикнала на внимание още от дете. Дори и тогава ме очароваше.
Той отново я погледна, гола и отпусната върху леглото. Невъздържаният му поглед я изнервяше, а се налагаше запази спокойствие.
— Все още си разглезена. И аз възнамерявам наистина да ти обърна голямо внимание. — И той плъзна тялото си върху нейното. Кристъл се стегна и си повтори, че тази близост не трябва да й харесва. Но когато той поднови целувките и страстта отново се промъкна помежду им, тя почувства нещо съвсем различно от нежелание. Целувките му отново замъглиха разума и възбудиха сетивата й. Как ли се любеше този мъж? Щеше ли да бъде нежен и страстен… или пък жесток? Какво ли щеше да й говори? Дали нямаше да я подлуди? Можеше ли да отвърне на копнежа, който години наред бе носила в себе си? Не беше ли той мъжът, за когото тайно бе мечтала и когото никога не бе открила досега?
А защо си задаваше всичките тези въпроси, намеси се разумът й. Тя бе негова затворничка. Той беше опасен! Не можеше да изпитва желание към този мъж, чиято единствена цел бе да я похити и да й стори зло. Трябваше да избяга. Но как? Той бе легнал така, че нямаше да успее да го ритне. Налагаше се да го предизвика да се помръдне някак си.