В този миг мъжът премести наранения си крак встрани.
Фенерът, сети се тя. Той беше до ъгъла на леглото. Можеше лесно да се пресегне и да го стигне. Ерик едва ли щеше да забележи…
— Обожавам те — шепнеше той. — Само теб Цял живот. — Леко целуна устните й. — Винаги съм си мислел, че ще го преодолея. Когато бях малък, си казвах, че това е само ученическо увлечение, което ще заглъхне. После в колежа, далеч от теб, се залъгвах, че трудно заздравяват раните от първата любов. Но копнежът никога не изчезна. Всеки път, когато се връщах и те виждах някъде — на забава или на нечия яхта, чувството ме заливаше отново, много по-силно от преди. Когато научих, че ще се омъжваш за Тони, нямах мира. Докато накрая разбрах, колко опасен за теб е той. Тогава реших какво трябва да направя. Сега и ти съзнаваш, че той не е подходящ за теб, колкото и привлекателен да ти се струва. Не виждаш ли как отвръщаш на чувствата ми? Сякаш… сякаш сме създадени един за друг. — И той се усмихна.
Кристъл бе объркана и изплашена, думите му предизвикаха такъв копнеж и изненада, че сълзи напълниха очите й. Цял живот бе чакала някой да й говори така. Защо сега трябваше да чува тези думи от един маскиран и вманиачен Фантом?
Сенките в тунела и трепкащите пламъчета на свещите се замъглиха още повече, когато горещите му устни обсипаха с целувки лицето, брадичката, шията й. Ръцете му продължаваха да я галят неспирно. И не й се искаше това да свършва. Щеше й се да извърви докрай пътя на страстта, която той запалваше у нея.
— О, Кристъл — мърмореше той — Знам, че и ти ме желаеш.
Трескавите му устни изгаряха кожата й. Тя безпомощно изстена. Това не можеше да продължава повече. Кристъл не издържаше. Дъхът й се накъса. Какво да прави? Бе на път да изгуби контрол, трябваше да вземе някакво решение. Това бе част от плана й, напомни си тя. Вече достатъчно го беше разсеяла. Той бе погълнат изцяло от тялото й. Проблемът бе в това, че и тя искаше същото, което и той. Да се отдаде ли на разкъсващото желание? Или да се възползва от възможността да избяга?
Тя вече, знаеше, какъв трябва да бъде отговорът. О, Боже, но защо продължаваше да иска да остане? Сигурно е прихванала лудостта му. Единственото разумно нещо бе да избяга и да се върне в истинския свят, далеч от този мрак, от свещите и от маскирания съблазнител — призрак, който сякаш я омагьосваше с чувствата си.
Докато той продължаваше да я гали и целува е обожание, тя протегна едната си ръка покрай леглото и хвана металния фенер. Беше по-тежък, отколкото очакваше. По-добре. Тя го вдигна. Здраво го стисна и го насочи към болния му крак, като опитваше да си спомни къде точно й беше посочил, че се намира раната. Трепереща, тя стисна зъби и стовари тежкия фенер с всичка сила върху бедрото му.
В първия миг мъжът застина, сетне изкрещя и се вдигна на лакът. Тя използва възможността да се измъкне и посегна отново да го удари, този път по рамото. Мъжът изкрещя от болка. Кристъл съзнаваше, че трябва да стовари фенера върху главата му, но по някаква причина не успяваше да го стори. И нямаше нужда, каза си тя. Кракът толкова щеше да го боли, че никога нямаше да може да я стигне.
Кристъл скочи от леглото и остави мъжа да се гърчи в болка. Спомнила си вратата към магазина, тя хукна натам с фенера. Ерик бе казал, че е заключена. Може би само я беше излъгал.
Тя задърпа ръждясалата дръжка, но не успя да отвори. Нищо, успокояваше се Кристъл. Щеше да намери обратни път към хотела и асансьора, с който бяха слезли долу. Най-важното бе бързо да се измъкне от погледа му, за да не може да я настигне. Тя зърна дългата му пелерина на стола, грабна я и се уви в нея. Забеляза, че той се мъчи да стане от леглото. Яростно я изгледа, докато притича край него.
— Лисица такава! — изкрещя той, а тя вече се отдалечаваше по тунела. — Ти ме подведе. Измами ме. Проклета да си — отекна гласът му, но този път като дрезгаво ридание…
За миг настъпи тишина. Кристъл продължаваше да бяга като осветяваше пътя си с фенера. И после чу:
— Върни се! Обичам те…
Четвърта глава
Ерик стисна зъби и докато се мъчеше да седне, почувства ужасна болка в пулсиращата рана на бедрото си. Гърбът също започна да го боли. Маската го задушаваше. Той я дръпна и ядно я захвърли на пода. Сърцето му се късаше. Той наведе глава и похлупи лицето си е длани.
— Кристъл, Кристъл, защо? — съкрушено изрече той, сякаш тя би могла да го чуе.
Много добре знаеш отговора на този въпрос, помисли си той, вбесен от собствената си глупост. Защо трябваше да го обича тя, защото я спасяваше от онзи мъж, който можеше да й навреди? Но тя вероятно все още не вярваше, какъв негодник е годеникът й. А и Фантома явно не я привличаше?