Ерик й бе простил за това, че не го забеляза като възможен съпруг. Въпреки непрекъснатото пренебрегване, любопитството на Кристъл и бунтарският й дух, нейната жизнерадост и способност да се весели, очароваха затворения Ерик. Макар че произхождаше от влиятелно семейство, богатството и положението не бяха нещата, с които един мъж можеше да привлече Кристъл. Тя сякаш предпочиташе мускулите, блясъка и магнетичната чувственост, ако се съдеше по мъжете, с които бе имала връзка през изминалите години.
Но тази вечер Ерик щеше да я накара да забрави всички тях, заедно със сегашния й безбожно красив годеник. Ерик Фантома щеше да изпълни и най-лудото й въображение и копнеж и да я спаси от надвисналата опасност, която тя не забелязваше.
Това щеше да бъде нощта на съдбата.
Ерик взе дългата черна пелерина от облегалката на стола и я метна на раменете си. Когато тежката материя царствено прошумоля около тялото му, той усети, че го обзема чувство за мрачно величие. Това опиянение му вля сили и обтегна сетивата му. Не се ли увличаше прекомерно, помисли си той, усетил как сърцето му лудо затуптява в очакване.
Може би всичките тези седмици самота под земята и този костюм го караха леко да се побърква. Той се почувства шеметен и обгърнат от лудост, тайнственост и сила. Дори кракът спря да го боли.
Ерик реши, че не го интересува дали се люшка на ръба лудостта. Крайно време беше това се промени. Щеше да превърне в магичната личност, която си представяше, че трябва да бъде, за да освободи обожаваната жена от коварния ухажор, да се разкрие пред нея като единствения чувствен мъж от мечтите й, който така безгрижно бе пренебрегвала досега.
Той отново си пое дълбоко дъх, грабна ръкавиците, уви копринената пелерина около тялото си и се отправи към подземието.
— О, татко! — възкликна раздразнено Кристъл, докато крачеше насам-натам покрай баща си в елегантната им гостна.
— Говоря сериозно! — отвърна баща й, Лорънс Уинтроп, Трети, внук на мъжа, основал веригата от универсални магазини „Уинтроп“. — Как ще се появиш на благотворителен бал пред толкова много репортери и вестникари в такава рокля? При това си член на комитета, който го организира! Нали ще те снимат. Веднага се преоблечи!
Кристъл хвърли бърз поглед към твърде дълбоко изрязаната си бална рокля в цвят старо злато и се почувства малко неловко. Помисли си, че наистина е попрекалила. Пристегнатият колан подчертаваше тънката й талия, а деколтето й продължаваше в прихванати под раменете бухнали малки ръкави. Тя бе пожелала специално този модел, за да подчертае гърдите и раменете си, съвършено женствени и прекрасно оформени от дългите часове упражнения във физкултурния салон.
— Балът е за Деня на Вси Светии — възрази тя, възвърнала спокойствието си. Знаеше, че ще стане така, както иска, нищо, че още живееше в дома на баща си. Нямаше смисъл излишно да се разправя. — Това е моят костюм.
— Тогава се завий с един чаршаф и се направи на призрак! — отсече Лорънс и се почеса по главата, обрамчена с гъста сива коса. Той бе облечен в смокинг и възнамеряваше да се яви на бала след една делова вечеря, без специален костюм. — И на коя се правиш? На Мей Усет? Или Мерилин Монро?
— Както виждаш, нямам руса перука — посочи кестенявата си коса дъщеря му, събрана в сложна прическа със старомодни букли.
— Значи на Лейди Годайва, тогава? — продължи да любопитства той.
— Нямам кон и не съм гола — отвърна тя.
— Все тая.
— Ще бъда Красавицата от „Красавицата и Звяра“ — обясни тя. — Тони ще се маскира като Звяра.
— Така наистина сте близо до истината.
— Татко! — раздразнена, тя се тръшна шумно върху дивана в стил Чипъндейл, където се беше изтегнала и персийската й котка. Младата жена се излегна и погали своята любимка.
Междувременно баща й отново взе да крачи напред-назад. Той не беше висок, но широките му рамене и царствената осанка правеха силно впечатление на всички останали, само не и на дъщеря му, която знаеше, как да отстоява себе си.
— Все още не разбирам, защо си решила да се омъжиш за Тони — каза Лорънс и в тона му се долови тревога. — Мислех, че сватбата се отлага. Защо отново я насрочи? По-скоро щях да понеса да избягаш с една от горилите от зоологическата градина „Линкълн“.