— Благодаря ти, че се въздържа.
— Говоря сериозно! Мислех да го направя. Но не можах, защото… ти се опита да бъдеш мил с мен, въпреки че ме отвлече. Разбрах, че всъщност не искам да те нараня.
— Колко мило — подигра се той. — Само че ако ме беше ударила по главата, нямаше да оживееш и ти! Но ако имаше малко мозък, щеше да си вземеш поне допълнителни батерии.
— Положението и за мен е ново — опита се с ирония да; му отвърне тя. — Не съм свикнала да бягам от леглото на маскиран мъж. Пък и нямах време да мисля, къде си държиш допълнителните батерии.
— Хайде да не споменаваме леглото.
— Добре — но всъщност й се говореше точно за това. Повървяха още малко в мълчание, после тя попита: — Защо каза, че ме обичаш?
— Кога съм го казал? — Той сякаш се мъчеше да си спомни.
— Изкрещя след мен, когато побягнах.
— Сигурно е било заради ужасната болка. Моментна загуба на разсъдък и бълнуване вследствие силна физическа болка.
— Толкова ли те заболя? — по-меко попита тя.
— Да.
Тя наведе глава и направи още няколко крачки. После се обърна към него и каза:
— Съжалявам, Ерик.
Той продължи да гледа напред, куцукайки с патерицата си, сякаш мислеше, какво да й отвърне. Накрая студено изрече:
— Не ти прощавам. И няма да приказваш повече, освен ако не трябва да ми отговаряш. Ти си моя затворничка и ще се държиш като такава, докато не те освободя.
— Наистина ли смяташ да ме пуснеш? — изненадано попита тя.
— Не ти ли го казах и преди?
— Да, но…
— Ти не ми повярва. Е, това си е твой проблем. Аз само изпълнявам дълга си да те спася.
— Защо?
— Защото… — Той въздъхна. — Заради приятелството ми с баща ти. Знам колко нещастен ще бъде, ако се омъжиш за Тони и ако бъдещият ти съпруг ти направи нещо лошо.
— Какво знаеш за Тони? — настоя тя.
Той се замисли, преди да отвърне.
— Тони е човекът, който стреля по мен. Опита се да ме убие.
Тя забави крачка.
— Наистина ли? И защо?
— Баща ти ме беше помолил да направя някои проучвания за него. Един детектив му беше изготвил доклад, който се оказа непълен. Предполагам, че Тони го е разкрил и подкупил, за да не го издаде. С моя опит в разузнаването аз успях да изровя твърде много неща за него, все неприятни. Имал е много и доста съмнителни връзки в Ню Йорк. Занимавал се е и с обири. Между другото подозирам, че и годежният ти пръстен е краден.
Кристъл ужасено погледна пръстена на ръката си.
— Падал си по хубавия живот — продължи Ерик, — имал и доста други жени. В един момент се наложило да напусне Ню Йорк, защото там станало твърде горещо за него. След пристигането си в Чикаго, открил спортния ти клуб и теб — прекрасната наследница, която ще му свърши работа. И ти, разбира се, веднага падна в ръцете му. На Тони не му хареса идеята на баща ти за брачен договор. Започна да настоява да избягате, когато разбра за него, нали?
— Да — призна тя.
— И когато откри, че аз съм по петите му, мисля, че от членовете на неговата „фамилия“ в Ню Йорк му подсказаха, че вече съм научил твърде много и ще те предупредя. Той преследва единствено парите ти. Между другото беше проверявал, как стоят нещата и със застраховките за живот, ето кое ми подсказа, че сигурно има някакви планове да те убие щом се ожените. Така щеше да получи застраховката и да наследи всичко, което майка ти ти е оставила. Нямаше да му е зле. А като знам, колко си импулсивна, се страхувах да не се съгласиш да избягате и по този начин да си спестите написването на брачния договор. След като събрах нужната информация за него, започнах да действам много бързо и се постарах да покрия следите си. Той ме хвана неподготвен, стреля по мен и си помисли, че ме е убил.
Кристъл слушаше, ужасена и объркана, докато вървеше боса до него. Чудеше се, кой ли е той, след като бе работил в разузнаването. И откъде познаваше, характера й, пък осведомен за плановете на Тони? Когато Ерик спомена за брачния договор, тя се сети за Джей.
— А знаеш ли, какво се е случило с Джей Сондърс, адвоката, когото баща ми нае за договора? Той изчезна и никой не успя да го открие. Мислиш ли… Възможно ли е Тони да го е убил?
Ерик дълго не отвърна. После каза:
— Твърде е възможно.
— Освен ако… — Тя погледна Ерик, толкова висок и мъжествен в мрака, въпреки патерицата. Но косата на Джей бе по-светла и падаше на леки къдрици над челото му, той беше и малко по-слаб. Нямаше представа, какъв цвят бяха очите му. А гласът? По-скоро делови, почти монотонен, пък и му липсваше всякакво чувство. Гласът на Ерик бе променен и от ехото в тунелите, затова беше трудно да направи сравнение. Тя си спомни, че в балната зала й се бе сторил смътно познат. И все пак не можеше да си представи Джей да звучи така страстно и чувствено като Ерик. Освен това Ерик й беше казал, че това е истинското му име, ако можеше да му се вярва. А тя усещаше, как започва да му се доверява.