Кристъл се подчини и се намести удобно до него, с глава на гърдите му, като не опита да се освободи от здравата му прегръдка. Той обви и двете си ръце около нея. При допира до голата му кожа сърцето й заби учестено, но тя се помъчи да прикрие вълнението си. Положението май бе започнало да й харесва, стига той да не се правеше на надзирател.
— И ти трябва да поспиш — каза Ерик, но без всякакво чувство.
— Да, особено като ме успокояваш така приятно.
— Нали ти казах да не ми говориш?
— Добре де!
Тя усети напрежението в трескавото му тяло, но след няколко минути мълчание той сякаш се отпусна. Скоро тя чу равното му дишане и на свой ред се унесе в сън, изтощена от умора.
Събуди се, защото чу името си, изречено с трескав глас.
Стресната, Кристъл вдигна глава от гърдите на Ерик. Очите му бяха затворени, но той бе неспокоен в съня си. Дишането му бе накъсано, а клепачите му трепкаха. Тя усети, че тялото му гори от температура. Спомни си, как той й разказваше за сънищата в съня си по време на треска. Свещите бяха се стопили доста и това й подсказа, че са минали поне няколко часа.
Изведнъж ръката му я обви по-здраво и в съня си той прошепна:
— Кристъл…
Пръстите му докоснаха гърдите й.
Това я накара развълнувано да си спомни ласките му. Сърцето й ускори ритъма си. Тя се чудеше дали да не се отдаде на собствените си чувства. Никога в живота си не беше усещала такова привличане. А не знаеше кой е този мъж. Разтрепери се. Бог да й е на помощ, но тя го желаеше. Цял живот бе очаквала някой да я докосва така. Копнееше за ласките на Ерик. Тя взе ръката му и нежно я насочи към гърдите си, като внимаваше да не го е събуди. Ако споменаваше името й насън, сигурно щеше да си мисли, че и сега сънува, каза си тя.
Той не спираше да я гали, а дишането му стана по-учестено.
Кристъл за миг затвори очи под допира на дългите му пръсти. Тя внимателно пъхна ръка под неговата и започна да си разкопчава ризата. Когато горещите му пръсти се плъзнаха по голата и кожа, тя отново затвори очи от удоволствие, което почти я разплакваше.
Изведнъж ръката му застина. Той вдигна глава от възглавницата. Тя вдигна очи и видя, че Ерик я гледа, съвсем буден. Зелените му очи бяха студени и ядосани. Разбрал, какво върши, той дръпна ръката си сякаш от огън.
— Аз ли те разкопчах? — раздразнено и учудено попита той.
— Не — прошепна тя, като едва успяваше да си поеме дъх. Той сигурно щеше да иска някакво обяснение за действията й. Сърцето й подскочи. И какво щеше да му каже сега?
— Не? Тогава значи…
— Аз се разкопчах — ето, тя призна желанието си. Дъхът й спря.
Очите му потъмняха от подозрение.
— Защо?
— Ти спеше — отвърна тя. — Започна да ме докосваш. Викаше името ми. Исках да… да ти бъде приятно.
Той още повече се надигна, подпрян на лакът, като не я изпускаше от очи. Тя също се подпря и смело отвърна на погледа му. Ризата й се разтвори по-дълбоко и откри извивката на гърдите й.
Той я дръпна и ядосано я закри.
— Да ми бъде приятно ли? — иронично я попита. — Защо? За да ме удариш този път по главата ли?
— Ти спеше дълбоко. Ако исках да го сторя, нямаше нужда да се разкопчавам.
— Тогава защо го направи? Казах ти, че вече не те желая.
— Но ти шепнеше името ми в съня си. Прегръщаше ме.
— Сънувал съм.
— Да, обаче мен — направо му го тръсна Кристъл.
— Не си спомням.
— Не е вярно. Събуди се от треската и разбра, че този път сънят ти е истински.
Той свирепо я изгледа.
— Още не си ми отговорила на въпроса. Аз може и да съм сънувал, но защо се включи ти? Защо започна да ме съблазняваш? Какъв е мъничкият ти план сега?
Кристъл преглътна и наведе глава.
— Не те съблазнявам. И нямам никакъв план.
— Тогава защо се остави да те галя?
Тя се колебаеше, дали да му признае. Как да разкрие неочакваните и за нея самата чувства, когато още не знаеше, кой е този ядосан и страшен мъж.
— Аз… аз исках… — и тя млъкна, останала без дъх — … да ме галиш — в шепот довърши тя, а чувството сякаш изля направо от душата й — така, както преди да избяга. — И тогава не се преструвах. Никой не беше ме карал да се чувствам така.
Той я гледаше, без да мига.
— Защо тогава ме удари и избяга?
— За мен това бе трудно решение, Ерик — искрено му отвърна тя. — Ти ме караше да те желая. Толкова много исках да… — Тя навлажни устни, притеснена да го изрече. — Но трябваше да си напомням, че съм отвлечена. Ти нищо не ми беше обяснил за себе си и за Тони. Не знаех на какво дай вярвам. Мислех, че си луд. Повтарях си да не се поддавам на чувствата, които ти събуждаше у мен. По-важно беше да избягам. Страхувах се от теб и исках да спася живота си. — Тя прехапа устни за миг, а после добави: — Още ме е страх. Толкова бързо променяш настроенията си. Може да предизвикам гнева ти. — Тя докосна с треперещи пръсти гърдите му. — Но аз те желая. И започнах да разбирам колко, едва след като ти ме отблъсна.